Грях ли е изповедта?
- Aurelia Felix
- Модератор
- Мнения: 4097
- Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm
Re: Грях ли е изповедта?
Off-конкретния topic и принципно за изповедта и причастието има важни постинги на Прокимен в тази тема: . :!:
Re: Грях ли е изповедта?
Както обикновено, всичко е въпрос и на стил!... Важни са, също така, и разните детайли когато става дума за някаква случка, особено при така значимият въпрос за СЪОБЩАВАНЕ на лични съкровени неща на други хора!.... Така, както е изложен случаят, знае ли човек кой какъв е и как точно са протекли някакви взаимоотношения, какво точно се е слуичло!?... Самият факт на стихотворната форма на изложение е вече малко съмнителен - предполага, че авторката е акцентирана в някаква посока, личност!.... Също така и това, че някой е станал монах, означава, че и той е особен!.... Поради голямата значимост и специфика на това така важно и значимо действие - споделяне на душевна интимност с "обществени религиозни служители", и поради предполагаемите "особености" на двустранните участници в него, има създадени писани и неписани стандарти(!?) и правила в църковната практика ... Илюзия е да се мисли, че задължително и винаги това тайнство (изповед), ще протече оптимално и достатъчно добре!...Т.е., има всички предпоставки отношението към него да е двойствено - съчетание на надежда и вяра (в добрият лечебен ефект), от една страна, и предпазливост и липса на свръхочаквания и свръхнадежда!....Изводът е, че един "по - обикновен" изповядващ се трябва да има смиреност, която включва дори елемент на, условно казано, незаинтересованост кой е изповедника и какви са му реакциите ( защото той си е някакъв човек, макар и със духовен сан, в крайна сметка...). А в по-специалните случаи, когато изповядващият е "по-специален", когато е раздиран от дълбоки екзистенциални противоречия, и , повече или по-малко, е отчаян, тогава самото отчаяние може да му даде сила и защита, надявам се, спрямо неподходящи изповедници, като това, кои изповедници са неподходящи и доколко, си остава често един висящ въпрос ( вкл. и защото става дума за ТАЙНСТВО!), при който има и елемент на авантюра,приключение и "късмет", освен тайнство!... Упованието трябва да е повече в божествената "съставка" на тайнството, отколкото в отношението (към изповядващият се) на религиозният посредник, което(отношение) също е много важно, разбира се!
Последна промяна от refab на съб мар 06, 2010 10:25 am, променено общо 1 път.
- Aurelia Felix
- Модератор
- Мнения: 4097
- Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm
Re: Грях ли е изповедта?
Уважаеми Петър52,
мнението за изповед/причастяване на Гост е мое, понеже не направих вход с потребителското име, случи се случайно. Смятам, че достатъчно съм запознат с тези две тайнства и в каква последователност е благоприятно да участвам в тях. Не съм пропуснал да потърся благословение от моя изповедник за това - да се изповядвам, когато имам нужда и да се причастявам винаги, когато поискам, всъщност това са неговите думи. Изключително радостен съм, че моят изповедник ми е гласувал доверието, че съм в състояние да изпитивам себе си/доколкото е по силите ми/, а когато съвестта ме изобличава да се обърна към него за изповед и духовен съвет. Не приемам за духовно здрави задължителна изповед, тоест задължително покаяние, нито изповед водена от въпросници, а не от моята съвест. Разбира се, не отричам въпросниците, понякога са полезни, особено за първа изповед. Аргументът ви е, че всички сме толкова грешни, че ще горим в пъкъла и няма милост на този или онзи свят, която да ни помилва, а тайнстовото Причастие не е за прошка, а за осъждане, тоест ако може по-рядко да пристъпваме. Задължителната изповед ни води по-скоро до роботизирано съобщаване на грехове, независимо дали ние съжаляваме за тях, а същността на изповедта е покаяние. Фарисеите са известни с това, че спазват буквата, а не духът на закона. Така става и със задължителната изповед - кое трябва да ни води към изповед, задължителността или осъзнатоста на греховете, които ще изповядваме и желанието за промяна? Моля да посочете светоотечески текстове, в които е записано, че изповедта е абсолютна задължителна за всяко Причастие, защото в това се опитвате да ни убедите, ако може да посочите и авторите - оттук може да си извадим и заключение доколко всички текстове в православната литература са в съответствие със светоотеческата традиция. Така и не разбрах, в кое от тайнствата е включено благославянето за причастяване? Считам, че е повече римокатолическо отношението да не се уповаваме на милостта на Бог и да изискваме задължително покаяние и морализаторстване в стил "как така не намираш грехове в теб, та ти си толкова грешен, наведи глава и се покай", отколкото да поканим Христос като скъп Гост в нашата душа! Нека не изнасяме центърът на християнския живот в изповедта, а в Причастието. Защо иначе всяка неделя се служи Литургия, за да няма кой да пристъпва? Мисля, че действителността отразява това заменяне - хората се струпват около анафората :(
мнението за изповед/причастяване на Гост е мое, понеже не направих вход с потребителското име, случи се случайно. Смятам, че достатъчно съм запознат с тези две тайнства и в каква последователност е благоприятно да участвам в тях. Не съм пропуснал да потърся благословение от моя изповедник за това - да се изповядвам, когато имам нужда и да се причастявам винаги, когато поискам, всъщност това са неговите думи. Изключително радостен съм, че моят изповедник ми е гласувал доверието, че съм в състояние да изпитивам себе си/доколкото е по силите ми/, а когато съвестта ме изобличава да се обърна към него за изповед и духовен съвет. Не приемам за духовно здрави задължителна изповед, тоест задължително покаяние, нито изповед водена от въпросници, а не от моята съвест. Разбира се, не отричам въпросниците, понякога са полезни, особено за първа изповед. Аргументът ви е, че всички сме толкова грешни, че ще горим в пъкъла и няма милост на този или онзи свят, която да ни помилва, а тайнстовото Причастие не е за прошка, а за осъждане, тоест ако може по-рядко да пристъпваме. Задължителната изповед ни води по-скоро до роботизирано съобщаване на грехове, независимо дали ние съжаляваме за тях, а същността на изповедта е покаяние. Фарисеите са известни с това, че спазват буквата, а не духът на закона. Така става и със задължителната изповед - кое трябва да ни води към изповед, задължителността или осъзнатоста на греховете, които ще изповядваме и желанието за промяна? Моля да посочете светоотечески текстове, в които е записано, че изповедта е абсолютна задължителна за всяко Причастие, защото в това се опитвате да ни убедите, ако може да посочите и авторите - оттук може да си извадим и заключение доколко всички текстове в православната литература са в съответствие със светоотеческата традиция. Така и не разбрах, в кое от тайнствата е включено благославянето за причастяване? Считам, че е повече римокатолическо отношението да не се уповаваме на милостта на Бог и да изискваме задължително покаяние и морализаторстване в стил "как така не намираш грехове в теб, та ти си толкова грешен, наведи глава и се покай", отколкото да поканим Христос като скъп Гост в нашата душа! Нека не изнасяме центърът на християнския живот в изповедта, а в Причастието. Защо иначе всяка неделя се служи Литургия, за да няма кой да пристъпва? Мисля, че действителността отразява това заменяне - хората се струпват около анафората :(
- Aurelia Felix
- Модератор
- Мнения: 4097
- Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm
Re: Грях ли е изповедта?
Подписвам се под думите на Владислав. И настоявам Петър да ми отговори на въпроса: какво е грях?
Когато се настоява за задължителна изповед преди причастие (нещо, което не е вършено в Църквата в първите векове), означава, че човек или задължително трябва да изповядва извършвани от него грехове /реални такива/ или просто да изповядва всичко - и мисли, и чувства, един вид разговор със свещеника. Ако се има предвид първото обаче, какво правим, ако човека не е извършил реален грях? А за да знаем дали е извършил или не грях, то следва да се даде ясна и логична дефиниция на греха според Писанията.
Моля служителите на тъмнината да си запазят за себе си мракобесните мнения от сорта ти си грешен щото си много грешен.
Когато се настоява за задължителна изповед преди причастие (нещо, което не е вършено в Църквата в първите векове), означава, че човек или задължително трябва да изповядва извършвани от него грехове /реални такива/ или просто да изповядва всичко - и мисли, и чувства, един вид разговор със свещеника. Ако се има предвид първото обаче, какво правим, ако човека не е извършил реален грях? А за да знаем дали е извършил или не грях, то следва да се даде ясна и логична дефиниция на греха според Писанията.
Моля служителите на тъмнината да си запазят за себе си мракобесните мнения от сорта ти си грешен щото си много грешен.
- m.muladzhikova
- Потребител
- Мнения: 774
- Регистриран на: пет яну 22, 2010 9:04 am
Re: Грях ли е изповедта?
.
Последна промяна от m.muladzhikova на ср фев 09, 2011 3:17 pm, променено общо 1 път.
- Aurelia Felix
- Модератор
- Мнения: 4097
- Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm
Re: Грях ли е изповедта?
Познавам лично този млад йеромонах и имам много добри впечатления от него. Ако е бил крайно зает или уморен, поради което е отказал изповед в момента, това не е причина да бъде обиждан по форумите. Защо поетесата не е отишла при по-старите монаси за изповед, а именно при него - младия? Дали е искала само изповед или нещо друго? Нещата не са толкова черно-бели, колкото тя иска да ги представи.
- Aurelia Felix
- Модератор
- Мнения: 4097
- Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm
Re: Грях ли е изповедта?
Относно клеветите по форумите в стихотворна форма, то е ясно, че никой сериозен човек не се връзва на такива работи. Познавам доста психически неуравновесени хора, които умират да изкарат себе си жертви.
Но ние подхванахме по-интересен разговор. Дон Кихоте, какво е Вашето мнение за изповедта и причастието?
Но ние подхванахме по-интересен разговор. Дон Кихоте, какво е Вашето мнение за изповедта и причастието?
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта