Грях ли е изповедта?

[Vladislav]

[kassie]

[Aurelia Felix]

[kassie]

Off-конкретния topic и принципно за изповедта и причастието има важни постинги на Прокимен в тази тема: . :!:

[refab]

Както обикновено, всичко е въпрос и на стил!... Важни са, също така, и разните детайли когато става дума за някаква случка, особено при така значимият въпрос за СЪОБЩАВАНЕ на лични съкровени неща на други хора!.... Така, както е изложен случаят, знае ли човек кой какъв е и как точно са протекли някакви взаимоотношения, какво точно се е слуичло!?... Самият факт на стихотворната форма на изложение е вече малко съмнителен - предполага, че авторката е акцентирана в някаква посока, личност!.... Също така и това, че някой е станал монах, означава, че и той е особен!.... Поради голямата значимост и специфика на това така важно и значимо действие - споделяне на душевна интимност с "обществени религиозни служители", и поради предполагаемите "особености" на двустранните участници в него, има създадени писани и неписани стандарти(!?) и правила в църковната практика ... Илюзия е да се мисли, че задължително и винаги това тайнство (изповед), ще протече оптимално и достатъчно добре!...Т.е., има всички предпоставки отношението към него да е двойствено - съчетание на надежда и вяра (в добрият лечебен ефект), от една страна, и предпазливост и липса на свръхочаквания и свръхнадежда!....Изводът е, че един "по - обикновен" изповядващ се трябва да има смиреност, която включва дори елемент на, условно казано, незаинтересованост кой е изповедника и какви са му реакциите ( защото той си е някакъв човек, макар и със духовен сан, в крайна сметка...). А в по-специалните случаи, когато изповядващият е "по-специален", когато е раздиран от дълбоки екзистенциални противоречия, и , повече или по-малко, е отчаян, тогава самото отчаяние може да му даде сила и защита, надявам се, спрямо неподходящи изповедници, като това, кои изповедници са неподходящи и доколко, си остава често един висящ въпрос ( вкл. и защото става дума за ТАЙНСТВО!), при който има и елемент на авантюра,приключение и "късмет", освен тайнство!... Упованието трябва да е повече в божествената "съставка" на тайнството, отколкото в отношението (към изповядващият се) на религиозният посредник, което(отношение) също е много важно, разбира се!

[refab]

[петър52]

[Aurelia Felix]

[Vladislav]

Уважаеми Петър52,
мнението за изповед/причастяване на Гост е мое, понеже не направих вход с потребителското име, случи се случайно. Смятам, че достатъчно съм запознат с тези две тайнства и в каква последователност е благоприятно да участвам в тях. Не съм пропуснал да потърся благословение от моя изповедник за това - да се изповядвам, когато имам нужда и да се причастявам винаги, когато поискам, всъщност това са неговите думи. Изключително радостен съм, че моят изповедник ми е гласувал доверието, че съм в състояние да изпитивам себе си/доколкото е по силите ми/, а когато съвестта ме изобличава да се обърна към него за изповед и духовен съвет. Не приемам за духовно здрави задължителна изповед, тоест задължително покаяние, нито изповед водена от въпросници, а не от моята съвест. Разбира се, не отричам въпросниците, понякога са полезни, особено за първа изповед. Аргументът ви е, че всички сме толкова грешни, че ще горим в пъкъла и няма милост на този или онзи свят, която да ни помилва, а тайнстовото Причастие не е за прошка, а за осъждане, тоест ако може по-рядко да пристъпваме. Задължителната изповед ни води по-скоро до роботизирано съобщаване на грехове, независимо дали ние съжаляваме за тях, а същността на изповедта е покаяние. Фарисеите са известни с това, че спазват буквата, а не духът на закона. Така става и със задължителната изповед - кое трябва да ни води към изповед, задължителността или осъзнатоста на греховете, които ще изповядваме и желанието за промяна? Моля да посочете светоотечески текстове, в които е записано, че изповедта е абсолютна задължителна за всяко Причастие, защото в това се опитвате да ни убедите, ако може да посочите и авторите - оттук може да си извадим и заключение доколко всички текстове в православната литература са в съответствие със светоотеческата традиция. Така и не разбрах, в кое от тайнствата е включено благославянето за причастяване? Считам, че е повече римокатолическо отношението да не се уповаваме на милостта на Бог и да изискваме задължително покаяние и морализаторстване в стил "как така не намираш грехове в теб, та ти си толкова грешен, наведи глава и се покай", отколкото да поканим Христос като скъп Гост в нашата душа! Нека не изнасяме центърът на християнския живот в изповедта, а в Причастието. Защо иначе всяка неделя се служи Литургия, за да няма кой да пристъпва? Мисля, че действителността отразява това заменяне - хората се струпват около анафората :(

[Aurelia Felix]

Подписвам се под думите на Владислав. И настоявам Петър да ми отговори на въпроса: какво е грях?

Когато се настоява за задължителна изповед преди причастие (нещо, което не е вършено в Църквата в първите векове), означава, че човек или задължително трябва да изповядва извършвани от него грехове /реални такива/ или просто да изповядва всичко - и мисли, и чувства, един вид разговор със свещеника. Ако се има предвид първото обаче, какво правим, ако човека не е извършил реален грях? А за да знаем дали е извършил или не грях, то следва да се даде ясна и логична дефиниция на греха според Писанията.

Моля служителите на тъмнината да си запазят за себе си мракобесните мнения от сорта ти си грешен щото си много грешен.

[m.muladzhikova]

.

[Aurelia Felix]

[Дон Кихот]

Познавам лично този млад йеромонах и имам много добри впечатления от него. Ако е бил крайно зает или уморен, поради което е отказал изповед в момента, това не е причина да бъде обиждан по форумите. Защо поетесата не е отишла при по-старите монаси за изповед, а именно при него - младия? Дали е искала само изповед или нещо друго? Нещата не са толкова черно-бели, колкото тя иска да ги представи.

[Aurelia Felix]

Относно клеветите по форумите в стихотворна форма, то е ясно, че никой сериозен човек не се връзва на такива работи. Познавам доста психически неуравновесени хора, които умират да изкарат себе си жертви.

Но ние подхванахме по-интересен разговор. Дон Кихоте, какво е Вашето мнение за изповедта и причастието?

[zmianatz]