Грях ли е изповедта?

разкажете за вашите колебания и приключения по пътя към вярата
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Грях ли е изповедта?

Мнениеот Зограф » пон мар 08, 2010 7:29 pm

Ако оприличим духовника - изповедник като лекар, а изповядащия се като болен, остава пренебрегнатата от някои от вас роля на свещенника който извършва св-тата Литургия като аптекар, който преподава светото Лекарство. И ето какъв абсурд може да се получи: Някой си лекар, казал на своя болен, няма нужда да се консултираш с мен дали имаш нужда от лекарства, вземай колкото си искаш и каквито сам прецениш. Идва нашият самоуверен болен в аптеката и казва дайте ми това лекарство!!! А аптекаря казва: без рецепта /изповед/ това свято лекарство аз няма да ти дам, защото нося отговорност за това. Вие пропускате, че свещенника носи отговорност и на такива / много често изпаднали в "прелест" самозвани "праведници" трябва да се отказва/. Защото оставени от някой нездрав духовно свещенник на самооценка, нашето голямо АЗ да се оцени САМ, в болшинството случаи е ясно какви са резултатите. Тука се оставя на АЗ да се самолекува и самооценява, като лукаво змията му казва ласкателно: Ти САМ можеш да прецениш....Простете, но аз всеки ден и с дума и с помисъл греша, боя се братя и сестри, че и вие не сте без грехове а другото е от лукаваго.....
ivan47
Потребител
Мнения: 689
Регистриран на: чет авг 13, 2009 4:26 pm

Re: Грях ли е изповедта?

Мнениеот ivan47 » пон мар 08, 2010 8:18 pm

Аз пък бих казал че момичето има само една грешка , не е показала банкнотата от 50лв. и умората щеше да забрави йеромонаха и работата си щеше да свърши !
Потребителски аватар
zmianatz
Потребител
Мнения: 1760
Регистриран на: съб ное 28, 2009 9:50 am

Re: Грях ли е изповедта?

Мнениеот zmianatz » пон мар 08, 2010 8:34 pm

Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Грях ли е изповедта?

Мнениеот Aurelia Felix » пон мар 08, 2010 8:54 pm

Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Грях ли е изповедта?

Мнениеот Зограф » вт мар 09, 2010 12:00 am

Уважаеми Тигър,
Аз не съм против честото приобщаване с Тялото и Кръвта на Господа, напротив, - желая винаги с Господа да бъда и Той в мене, но държа, че има една установена Църковна традиция на неразривна свързаност между двете тайнства честата изповед и съответно причастяване. Тука е голямата разлика между древните християни, които ежедневно се изповядали един други му и са имали близък ежедневен контакт със своите презвитери и епископи и сега погрешно насажданото ново разбиране за възможно по-рядкото пристъпване към тайнството Покаяние. Именно тази отдалеченост от народа и "царствена" недосегаемост, която се демонстрира от Архиереите на дореволюционна Русия е една от причините за това изопачено насаждане на споменатата от теб практика - четири пъти в годината изповед и причастие /като минимум/ и на всички Господски и Богородични празници /като максимум/. Трагедията на съвременното християнство е в оскудяващото съзнание за спасителната сила на покаянието
Сигурен съм, че почти всички сме забелязали в себе си, че за нас като предимно "теоретици -християни" /защото сме далеч от древните християни/ най- трудно постижимо е да се приведем в състояние и настроение на истинско спасително смирение и постоянно покаяние. Поне за мен лично е така ....
Потребителски аватар
zmianatz
Потребител
Мнения: 1760
Регистриран на: съб ное 28, 2009 9:50 am

Re: Грях ли е изповедта?

Мнениеот zmianatz » вт мар 09, 2010 12:02 am

Vladislav
Потребител
Мнения: 121
Регистриран на: съб юни 17, 2006 3:24 pm

Re: Грях ли е изповедта?

Мнениеот Vladislav » вт мар 09, 2010 12:19 am

Vladislav
Потребител
Мнения: 121
Регистриран на: съб юни 17, 2006 3:24 pm

Re: Грях ли е изповедта?

Мнениеот Vladislav » вт мар 09, 2010 12:48 am

Последна промяна от Vladislav на вт мар 09, 2010 1:44 am, променено общо 1 път.
Vladislav
Потребител
Мнения: 121
Регистриран на: съб юни 17, 2006 3:24 pm

Re: Грях ли е изповедта?

Мнениеот Vladislav » вт мар 09, 2010 1:42 am

Тъй като не искам да чакам някой богослов да отговаря, и за да не звучат думите ми твърде гордо, ще си позволя да си отговоря публично чрез Литургика - втора част на арх. Авксентий - представя нещата много подробно, енциклопедично дори. Доколкото разбирам разговорите, които водим тук не се отнасят за номинални, празнични или току-що прохождащи християни. Затова продължавам.

Историческо развитие на изповедта
...
Днес тайнството изповед е свързано с редица неправилни схващания за неговата същност, смисъл и начин на извършване. Изначалната му връзка с евхаристийните събрания днес е деформирана и превърната в "задължителна" изповед, нещо непознато в християнската традиция.

Връзка на изповедта с евхаристията
...
Намаляването на броя на причастниците и редици неправилни представи за евхаристията довели до появата на "задължителна" изповед, нещо непознато в ранната църква. ... Определението "задължителна" противоречи на смисъла и съдържанието на изповедта. Тя може да бъде задължителна само за християни, които са отпаднали от общение и поставени под епитимия. Във всеки друг случай християнинът пристъпва към изповед всеки път когато почувства необходимост, т.е. когато има съзнание, че е извършил грях и е загубил правото си да участва в евхаристийното събрание. В този смисъл грижа на свещеника е не да задължава християните да се изповядват, а да утвърждава в зсъзнанието им потребността от участие в евхаристийното събрание. С други думи изповедта се явява следствие от потребност от участие в евхаристията. ...
Представата, че изповедта ни прави "достойни" за приемането на св.дарове и е част от "изпитанието" също е неправилна. Думите на св.апостол Павел, "Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня. Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата..."(1 Кор. 11:27-28), ясно и недвусмислено се отнасят до онези членове на Коринтската църква, които не различават тялото и кръвта Христови от останалите храни на трапезата на любовта(агапата) и ги приемат като обикновена храна.
Задължителната изповед преди причастие, т.е. обвърнзаността на евхаристията с изповедта, добила популярност в Руската църква през периода, когато богословската и наука се намирала под силното влияние на римокатолическата схоластика. ...
Последна промяна от Vladislav на вт мар 09, 2010 2:01 am, променено общо 1 път.
Peci
Потребител
Мнения: 33
Регистриран на: пет яну 29, 2010 5:05 pm

Re: Грях ли е изповедта?

Мнениеот Peci » вт мар 09, 2010 1:47 am

Ако погледнем какво е направил Христос на Тайната вечеря, ще имаме и правилно отношение и разбиране за причастяването. То е акт на свободната Божия любов към човека:
"И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове." (Мат.26:26-28)
Малък въпрос към "пуританите-пиетисти" - на гладен стомах ли Господ причасти апостолите? ::o Та Бог желае да живее в нас, а от човека зависи как ще отговори на този призив.
На друго място Иисус утвърждава:
"Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е лозарят. Всяка пръчка у Мене, която не дава плод, Той отрязва; и всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод. Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядвал. Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене. Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо." (Иоан 15:1-5)
Този цитат също следва да се разглежда в литургичен план.

Относно така печално използвания цитат от Коринтяни за различаването на Тялото и Кръвта Христови, то контекстът няма нищо общо със смисъла използван от противниците на честото причастяване. Цитирам:
"Но тъй, както се събирате заедно, това не значи, че ядете Господня вечеря; защото всеки бърза да изяде преди другите своята вечеря, тъй че един остава гладен, а друг се опива. Нямате ли къщи, за да ядете и пиете? Или презирате църквата Божия и засрамяте ония, които са немотни? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не похвалявам. Аз приех от Господа това, що ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден, взе хляб и поблагодари, преломи и каза: вземете, яжте, това е Моето тяло, за вас преломявано; това правете за Мой спомен. Взе също и чашата подир вечеря и каза: тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете, колчем пиете, за Мой спомен. Защото, колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той. Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня. Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста. Защото, ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени; а бидейки така съдени, от Господа се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света. Затова, братя мои, кога се събирате на вечеря, чакайте се един други. Ако пък някой е гладен, нека яде вкъщи, за да се не събирате за осъждане. " (1 Кор.11:20-34)

Очевидно проблемът, за който говори апостолът не е морално-нравствен, а по-скоро свързан с практиката. Християните са се събирали на т.нар. "вечери на любовта" и някои от тях са отивали на тези събрания с цел да се наядат и да се напият сякаш са на обикновена маса, а не за да се причастят. Това и критикува апостолът - изместването на смисъла на евхаристийните събрания за някои представители на коринтската църква. Удебеленият текст представлява напътствие за разрешаване на проблема, като ясно посочва и самият проблем. Осъдително е, да се изтръгват цитати извън контекста, за да се оправдаят нечии виждания. За съжаление малцина си правят труда да четат Писанията и се оставят да бъдат изманипулирани.
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Грях ли е изповедта?

Мнениеот Зограф » вт мар 09, 2010 2:17 am

Уважаеми Владислав,
Имам един въпрос към теб: При кого се причастяваш, при същия отец, който ти е разрешил без изповед да приемаш светите Тайни или ходиш другаде?? Ако постъпваш по първия начин не мога да коментирам, но ако се причастяваш при друг свещенник, го считам за некоректно...Що се отнася до текста от Коринтяни, моля забележете всички, че се говори за печалния резултат от това, че оставените на собствена глава да преценяват себе си, често грешат и пристъпват недостойно към светите Тайни, в резултат на което биват наказвани от Господа с немощ, болести дори и смърт. Ако тогава в апостолски времена, когато благодатта на Св. Дух е била преизобилно излята над всички е имало толкова много, самозаблудили се при преценката си /когато "изпитвали сами себе си"/ какво да кажем за сегашните времена на апостасия, когато крайното оскудяване на благодатта предполага още по лесното падане в заблудата на самоуспокояването, че греховете ми са толкова дребни, че няма нужда от изповед, аз съм благословен от "духовника" ми да се причастявам когато АЗ САМ ПРЕЦЕНЯ. От това АЗ САМ ЗНАЯ и светлия ангел може да се превърне в сатана.
Vladislav
Потребител
Мнения: 121
Регистриран на: съб юни 17, 2006 3:24 pm

Re: Грях ли е изповедта?

Мнениеот Vladislav » вт мар 09, 2010 3:00 am

Става дума за един и същ свещеник, но и да са различни не виждам проблем, стига нещата да са съгласувани. Хубаво за вас, ако имате такъв изповедник, който е готов всяка седмица да ви изповядва, без това да досади и на двамата така правете. Но аз не бих постпил така, защото считам, че така се профанизира тайнството Изповед, особено пък не е редно да се изповядва едно и същно нещо много пъти. Важно в случая е и да не нарушаваме правилото, че който не се причасти три поредни недели се самоотлъчва.

Елвирски събор 21 канон и Трулски събор 80 канон
"Епископ, презвитер, дякон или друг някой броящ се в клира, или пък мирянин, ако няма необходимата нужда или пречка, която да го кара за по-дълго време да се отлъчва от църквата си, а живее в града и в три неделни дни в течение на три седмици не дойде на църква ­ ако е клирик, нека бъде низвергнат, а ако е мирянин, нека бъде отлъчен от църковно общение."

2-ро правило на Антиохийския събор:
"Всички ония, които влизат в църква и слушат Светите Писания, но противно на реда не остават докрай на молитва с народа, или които се отклоняват от причастие със светите тайнства, нека бъдат отлъчени от Църквата, докато се изповядат и покажат плодове на покаяние и помолят да бъдат приети и по такъв начин само могат да получат прошка"

8 апостолско правило:
“Епископ, презвитер, или дякон, или някой от свещения чин, който не се причасти при извършване на приношението, да представи причината и, ако е уважителна, нека бъде извинен, а ако не представи такава, да бъде отлъчен от църковно общение, като такъв, който е причинил вреда на народа и е навел подозрение върху тоя, който е извършил приношението, като че го е извършвал неправилно”

9 апостолско правило:
"Трябва да се отлъчват от църковно общение всички ония верни, които влизат в църква и слушат писанието, но не достояват на молитва и св. причастие до края, като такива, които произвеждат безчиние в църквата”.

Видно е, че не е би трябвало да е само благословение, а и наше задължение.
Peci
Потребител
Мнения: 33
Регистриран на: пет яну 29, 2010 5:05 pm

Re: Грях ли е изповедта?

Мнениеот Peci » вт мар 09, 2010 7:56 am

Потребителски аватар
m.muladzhikova
Потребител
Мнения: 774
Регистриран на: пет яну 22, 2010 9:04 am

Re: Грях ли е изповедта?

Мнениеот m.muladzhikova » вт мар 09, 2010 8:58 am

.
Последна промяна от m.muladzhikova на ср фев 09, 2011 3:17 pm, променено общо 1 път.
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Грях ли е изповедта?

Мнениеот Зограф » вт мар 09, 2010 10:18 am

С писането съм забелязал, че не успявам да бъда пределно ясно разбран и сега пак изпаднах в тази ситуация.
Може би се дължи на това, че не съм многословен, когато е необходимо. Въпреки всичко пак на кратко ще кажа: Никъде не съм писал, че не бива да се причастяваме възможно най-често, всичко каквото пиша е за да ви обърна внимание, че Господ не се радва на прчастяващия се ГОРДЕЛИВ ПРАВЕДНИК, а с радост приема пристъпващия разкаял се грешник. Прочетете моля ви предишните ми постове на какво наблягам с големи букви и не търсете под вола теле.

Върни се в “пътят към храма”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта