Теосис

[ТодорК]

[Gunev]

[ТодорК]

Имах предвид не че се считам за съвършено невинен, като прехвърлям отговорността за греховете си на Адам, а че греховната плът ми е така да се каже "наследство" от Адам защото всички сме "в Адам", т.е. родени сме от него и сме съучастници в неговото наследство. Не знам дали се разбира нещо - не мога да го обясня добре....

Може би ако направим пак паралела с Христос ще се разбере по-добре. Получавайки Неговата природа аз ставам съучастник в нейните свойства (в случая богоподобие). Това е изработено от Христос и аз нямам никакво участие - просто, бидейки в Него (т.е. имайки в себе си неговата "природа"), споделям (получавам като наследство) това което Той е (или което неговата "природа" е). По същия начин не аз съм изработил греха на Адам, но имайки неговата "природа", споделям заедно с "природата" и това което той е изработил - в случая греховната плът и смъртта.


Съжалявам, ако звуча твърде неясно, но наистина ми е трудно да го обясня.... А е възможно и да греша, разбира се :).

[Aurelia Felix]

Тодоре, ще пиша по-подробно друг път, сега накратко: ние не ставаме богове по природа, а по благодат. тоест възстановява се Божието подобие в нас, образа си го имаме.
ортодоксията различава 3 стъпки на спасението:
- катарзис
- теория
- теосис

по-подробно ще пиша по-късно.

към Гунев: не, ние нямаме конкретна вина за греха на Адам и Ева. ако беше така, то спасението би било невъзможно.

[ivan47]

[Gunev]

[ivan47]

[to6ominator]

[Gunev]

Тези думи са на св. Атанасий Александрийски. Срещат се в творбите на още много св. отци. Базира се на псалом 81:6.
Обожението е "процес", в който активно участваме, но резултатите и степента в която ще успеем зависят не само от нас, но основно от божията милост и воля. Нужни са и двата фактора...

[Кабрал]

Обещах на неразумното коте, дето е седнало да учи кокошката, да изведа възможно най-кратко определение на безкрайните съчинения относно теосиса, а тя е, както правилно е заподозрял Гунев, в това:

Ръководени от Светият Дух получен при кръщението да се съедим с Бога, като живеем без грях, поднасяйки плодовете на покаянието.

Интересно е, че църковните дейци поставили кръщението пред покаянието, а не обратното, както подозират някой тук. Което веднага ми припомни Писанията и чатнах пиниза, че то така си е било и според апостолите, първо кръщението, после покаянието. Бях забравил, старост-нерадост. А редът е такъв, защото както е писано, покаяние само по себе си няма, то се изразява в плодовете на покаянието, а те са от Бога, от Светия Дух който сме получили при кръщението. Тук веднаге се сещаме за кашата с кое е първо, яйцето или кокошката в която изпадат петдесятниците, но тава е друга тема.

[Tor]

Кабрале,
Напиши ми го бавно и внимателно като за индианци обаче.

Ей , 3 пъти го четох и не го разбрах.
Улавям смисъла обаче ми убягва логиката в написаното.
Дай пак, щото се изнервям като не зацепя веднага.


ПП-Ако ще използваш сложни купешки термини и тях ги обяснявай, ама принципно се въздържай: дай по същество ако може!
:wink:

[Кабрал]

Това не е физика, да я разбереш като седиш без каска под ябълката! Иска четене.

Като за индианец и отзад напред:

1. За да живеем като образ и подобие на Бог трябва да живеем без грях и поднасяйки съкрушени плодовете на покаянието, което са добрите дела.

2. За да живеем така постъпките ни трябва да са продиктувани от Бог.

3. Кога постъпките ни са продиктувани от Бог? Имаме трима братя, евангелист, православен и католик, евангелиста не краде, защото законът ще го накаже, православният не краде, защото Светият Дух в него не му позволява да греши. Католикът си краде, защото ще си купи индулгенция. Външно първите двама братя си приличат, но при евангелиста е от страх, при православният от Бог.

4. За да бъде едно вътрешно действие на човека продиктувано от Светия дух, е редно Светият Дух да обитава в човека, да е в него.

5. За да обитава в някой Светият Дух, този някой трябва да е кръстен.

Чаткаш ли пиниза? Ако не, в обратен ред:

1. Кръщаваш се и Светият Дух те изпълва;
2. Започваш да поднасяш плодовете на покаянието изразени в добри дела, както ти диктува Бог;
3. След време/особено ако това се прави от цялото общество/ се стига да състояние в което ние ставаме образ и подобие на Бог, но не по същност, а по благадат. Не по същност, защото Божията същност е проста, а нашата е сложна, а по благадатта, която самият Бог ни е дал.

[ivan47]

[Кабрал]

А защо реши, че не го виждаш, то не, че е видим?
В САЩ като спрат тока и всички започват да правят золуми, масови погроми навсякъде, защото камерите не ги следят. Тук не е така, а и тук се е случвало да спре тока. В повечето хора имо много добро, стига да не търсим лошото.

[ivan47]