Защо убиец на 52 български рода е светец, а Левски не е ?

[kassie]

[ecclesiast]

[Dante]

Зограф,

Духовното робство има много измерения - Васил Левски, Неофит Бозвели и Иларион Макариополски подеха наново духовната борба за ОСВОБОЖДЕНИЕ в българите, която се води вече над 130/0/ години. За едни ще свърши с победа, а за други с поражение. Както казват недвусмислено Св. Евангелия, даването на дан на Кесаря е най-вече от сърцето, затова робството преди всичко е на духа - той е окован във веригите на собствената си немощ. Когато обаче някой съвъскръсне с ХРИСТОС и облече ДРЕХАТА НА СПАСЕНИЕТО, той става НОВ ЧОВЕК. Бил той и роб по плът.

Да не забравяме, че Църквата не е шепа духовници, а всички любещи Бога и ближния както себе си, по ПРИМЕРА ХРИСТОВ!

http://vasquez345.blogspot.com/2010/02/ ... st_26.html
http://vasquez345.blogspot.com/2010/08/blog-post.html

"Манастирът тесен за мойта душа е.
Кога човек дойде тук да се покае,
трябва да забрави греховния мир,
да бяга съблазни и да търси мир.
Мойта съвест инак днеска ми говори.
Това расо черно, що нося отгоре,
не ме помирява с тия небеса
и когато в храма дигна си гласа
химн да пея богу, да получа раят,
мисля, че той слуша тия, що ридаят
в тоя дол плачевни, живот нестърпим.
И мойта молитва се губи кат дим,
и господ сърдит си затуля ухото
на светата песен и херувикото."
/откъс от одата "Левски" на Иван Вазов/

"1 А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения,
2 чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла,
3 които запрещават жененето и заповядват въздържание от ястия, които Бог създаде, за да се употребяват с благодарение от ония, които вярват и разбират истината.
4 Защото всяко нещо, създадено от Бога, е добро, и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение;
5 понеже се освещава чрез Божието слово и молитва." /1 Тимотей 4:1-5/

[Gunev]

[тодоре]

Не бива, обаче, да забравяме, че светецът е светец, независимо от Църковната му канонизация, защото него Бог го прославя, Църквата само засвидетелствува славата му. Още от най-дълбока древност канонизирането на светците е ставало едва след като се прояви благодатното действие на Св. Дух, затова и никога не са ставали грешки. Всякакъв друг подход е неуважение към светостта, както и към личността и личния подвиг.

Свещеник Илия Христов

[ТодорК]

[m.muladzhikova]

ТодорК,

Би ли ми разяснил кои са тези толкова много царе, които са обявени за православни светци? / или поне за християнски? /

Благодаря предварително.

[kassie]

[ТодорК]

[kassie]

за изтриване :oops:

[ТодорК]

[kassie]

[ТодорК]

[lalili]

Ето още едно мнение за:
"Митовете около християнизацията на българския народ в 864 г."
http://chitanka.info/lib/text/9703/7#textstart
"Митът за Васил Левски — светец или най-успешният български политик"
http://chitanka.info/lib/text/9703/13#textstart

[Dante]

Уважаемий Зограф,

Нека Ви обясня по-задълбочено ЗАЩО застъпвам тази теза. Това е мое мнение, което не задължава никого.

На база на фактите, които са достигнали до нас, ние можем да си изградим ОБРАЗ на изследвания обект:

"Ранни години

Васил е роден на 18 юли (6 юли стар стил[1]) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Яна и Марийка. Учи във взаимно училище в гр. Карлово и в класното в Стара Загора. През 1851 г. баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството. Васил е на 14 и започва да учи абаджилък.

От 1855 г. е послушник при вуйчо си Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „ Св. Св. Кирил и Методий“, основано от Найден Геров през 1850 година. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон."

http://bg.wikipedia.org/wiki/Васил_Левски

Не знам дали ще се съгласите с моя милост, уважаемий Зограф, но ето какво мисля:

Младият Васил /Васил, Василий - "василевс" - цар/ тръгва на училище, благодарение на родолюбиви българи, които запалват отново факела на Просвещението по време на Възраждането след 400 години тъмнина. Той разбира, с течение на годините, че самият живот е училището, където всеки се учи от всеки, подобно на взаимното и класното училище. Той си задава въпроса КАКВО всъщност може да даде на другите. Защо неговата приказка не може да продължи, а трябва да шие аби? И тук, МОЖЕ БИ ТОЧНО В ТОЗИ МИГ, му просветва - ТОЙ ТРЯБВА ДА УШИЕ АБА НА АПОСТОЛА НА БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА!!! МОЖЕ БИ затова се замонашва - и то с името ИГНАТИЙ /лат. Ignatius (от ignis - огън)/ - в манастира "Св. Спас" /Спас = Спасител/. Той разбира, че за ДУХОВНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ на българския народ трябват хора, с ОГНЕНИ СЪРЦА, със СПАСИТЕЛНА ВЯРА. Но не да събират светски помощи за отрекли се от света монаси, а да градят в себе си СПАСИТЕЛНА ВЯРА, която да ги ОСВОБОДИ от робството и неговите бастиони. Именно срещу ДУХОВНОТО РОБСТВО трябва да се изправят ТИТАНИ НА ДУХА, които да строшат ВЕРИГИТЕ НА РОБСТВОТО В ЧОВЕШКИТЕ СЪРЦА.

Затова, уважаемий Зограф, си позволявам да не се съглася с Вас и да нарисувам Васил Левски САМО с пищов и кама на кръста - такъв е той в очите на светските хора, за тях той е ГЕРОЙ. ЗА МЕН Васил Левски, Неофит Бозвели и Иларион Макариополски СА ИЗПЪЛНИЛИ СВОЯ ХРИСТИЯНСКИ ДЪЛГ КЪМ СВОИТЕ БРАТЯ ПО КРЪВ И ВЯРА - ТЕХНИЯТ ГЕРОИЗЪМ Е ЖИВОТОПОЛАГАНЕТО ЗА СВОИТЕ БЛИЖНИ, и много повече са дали на всички нас, отколкото ако бяха погребали своя ПЛАМ и бяха станали маши в ръцете на чужди завоеватели. Те можеха да гилотинират своята човешка съвест, да се спотаят в някоя огласяна от чучулиги и славеи монашеска обител и да доживеят дълбока старост... Но ТЕ ЗНАЕХА ЩО ТРЯБВА ДА ПРАВЯТ ИМЕННО КАТО ХРИСТИЯНИ - ДА СЕ БОРЯТ СРЕЩУ СТАРИЯ ЧОВЕК, ЗА ДА ЖИВЕЕ НОВИЯТ ЧОВЕК В СЪРЦАТА НА БЛИЗКИ И ДАЛЕЧНИ...