Перлите на нашите бащи

въпроси за източниците на нашата вяра
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Перлите на нашите бащи

Мнениеот Зограф » нед ное 07, 2010 9:45 pm

ВЪПРОСИ КЪМ ОТЦИТЕ АВВА ВАРСОНУФИЙ И ИОАН
Въпрос 430: Когато се намирам на място, където има мощи на свети Мъченици, помисли ме безпокоят и подтикват по няколко пъти да им се покланям. И колкото пъти минавам покрай тях, - ми внушава да прекланям глава. Така ли да постъпвам?
Отговор: Не трябва да правиш така; но ако се поклониш веднъж, това е достатъчно. И така, не слушай този помисъл, особено когато, без смущение, по свое собствено желание, се случи да се поклониш по три пъти. Слушали сме, че всичко, което се прави със смущение и безпокойство и излишно /престараване/ е от демоните. Достатъчно е да прекланяш глава по веднъж, и то не по принуда и под внушение на помисъла.
Въпрос 433: Помисълът също така ме подтиква и денем и нощем непрестанно да се кръстя многократно..?
Отговор: Ако бодърствуваме над себе си, то достатъчно е за наше запазване и спасение, да поставяме по веднъж кръстното знамение на себе си - денем и нощем. Когато сме уверени, че първият печат е настина цял /валиден/, то няма нужда от друг, защото ако търсиш друг значи, че първият не е валиден. Така и в света; ако съкровището е запечатано и печата е цял, то няма нужда от друг печат. Но бесовете правят с нас така, че за да ни вкарат в униние и малодушие, да не можем да направим нещата поне един път съсредоточено и чисто /с трезвение/. Затова е по-добре да се кръстим рядко, но със страх Божий, отколкото често и със смут в душата, защото е писано: малкото у праведника е по-добро /Пс.36/ Това се отнася при случаи, когато при трезвение, помислите ни причиняват безпокойство, принуждавайки ни /да се кръстим машинално/ без време. Защото когато помисълът ти дойде да се прекръстиш с радост /молейки се/, а не от боязън и смут /в душата/ трябва да вършим това със страх Божий. Което се върши по добро желание, - то е угодно на Бога.
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Перлите на нашите бащи

Мнениеот ven4e » пон ное 08, 2010 12:10 pm

Начини да вършим добри дела
св. Бенедикт Нурсийски (ок. 480 - ок. 543/7)

1. Преди всичко обичай Господ Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си сила.
2. Обичай ближния като самия себе си.
3. Не убивай.
4. Не прелюбодействай.
5. Не кради.
6. Не таи в душата си страстни желания.
7. Не лъжесвидетелствай.
8. Уважавай всеки човек.
9. Не прави на другите това, което не искаш на теб да сторят.
10. Откажи се от себе си, за да следваш Христа.
11. Бъди строг към собственото си тяло.
12. Не върви подир удоволствията.
13. Обичай поста.
14. Подкрепяй бедните.
15. Облечи този, който ходи гол.
16. Посещавай болните.
17. Погребвай мъртвите.
18. Подкрепяй този, който е в изпитание.
19. Утешавай натъжените.
20. Бъди чужд за действията на хората.
21. Нищо да не предпочиташ пред любовта на Христа.
22. Не позволявай гневът да те води.
23. Не губи време в раздразнение.
24. Не таи заблуждение в сърцето си.
25. Не се успокоявай привидно.
26. Никога не се отказвай от милосърдието.
27. Не се кълни от страх да не отстъпиш от клетвите си.
28. Казвай истината със сърцето и с устата си.
29. Не отвръщай на злото със зло.
30. Не обиждай, а търпеливо понасяй нанесените ти обиди.
31. Обичай врага си.
32. Не отвръщай със злословене на този, който ни клевети, а по-добре благославяй.
33. Понасяй гоненията заради справедливостта.
34. Не бъди горделив.
35. Не се отдавай на виното.
36. Не прекалявай с храната.
37. Не бъди сънливец.
38. Не бъди мързелив.
39. Не роптай.
40. Не разпространявай клевети.
41. Уповавай се в Бога.
42. Ако някой съзре у себе си нещо добро, да го припише на Бог, а не на себе си.
43. Винаги да знаеш обаче, че злото е твое дело и да го приписваш на себе си.
44. Имай страх от деня на Страшния съд.
45. Ненавиждай преизподнята.
46. Стреми се към живот вечен с целия устрем на духа си.
47. Всеки ден си спомняй за неизбежната смърт.
48. Наблюдавай какво се случва във всеки миг от живoта ти.
49. Бъди уверен, че Божият взор ни стига навсякъде.
50. Лошите помисли, които се появяват в сърцето, унищожи ги пред Христа и ги посочи на духовния пастир.
51. Въздържай речта си от лоши и непочтени думи.
52. Не се увличай в многословието.
53. Не изричай безсмислени думи или подигравки.
54. Не обиквай прекаления и неестествен смях.
55. Слушай с удоволствие свещените писания.
56. Редовно коленичи да се помолиш.
57. Изповядвай всеки ден в молитва пред Бога с вопли и сълзи собствените си грехове и се поправи от тях в бъдеще.
58. Не се подчинявай на плътските желания.
59. Откажи се от собствената си воля.
60. Във всичко се подчинявай на заповедите на духовния пастир, дори ако той, за нещастие, върши нещо друго, спомняйки си Божията заповед: Правете това, което ви казват, а не това, което правят.
61. Не искай да бъдеш смятан за светец преди да станеш такъв, а бъди такъв преди всичко, защото ако случайно го кажеш, да бъде истина.
62. Практикувай всеки ден Божиите заповеди.
63. Обичай целомъдрието.
64. Недей мрази никого.
65. Не изпитвай ревност.
66. Не върши нищо от завист.
67. Не обичай разприте.
68. Избягвай високомерието.
69. Уважавай възрастните.
70. Обичай младите.
71. С любов Христова се моли за враговете.
72. Преди залез слънце се помири с този, с когото си имал разногласия.
73. Никога не губи надежда в Божието милосърдие.
74. Ето, това са прийомите на духовното изкуство.
75. И ако ние ги използваме непрестанно, ден и нощ, като ги разпознаем, в деня на Страшния съд ще получим от Господ наградата, която Той Самият ни обеща.
Асен
Потребител
Мнения: 1162
Регистриран на: вт мар 20, 2007 5:16 pm

Re: Перлите на нашите бащи

Мнениеот Асен » пон ное 08, 2010 2:13 pm

Псалм 37

1 Давидов псалом. По Еврейски азбучен псалом, Не се раздразнявай поради злотворците, Нито завиждай на ония, които вършат беззаконие.
2 Защото като трева скоро ще се окосят, И като зелена трева ще повехнат.
3 Уповавай на Господа и върши добро; Така ще населиш земята и ще се храниш с увереност.
4 Весели се, тъй също, в Господа; И Той ще ти даде попросеното от сърцето ти.
5 Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще извърши очакването ти;
6 И ще направи да се яви правдата ти като светлината, И съдът ти като пладне.
7 Облегни се на Господа, и чакай Него; Не се раздразнявай поради този човек, който успява в пътя си Като извършва подлости.
8 Престани от негодуванието, и остави гнева; Не се раздразнявай, понеже това води само към злотворството.
9 Защото злотворците ще се изтребят; А ония, които чакат Господа, те ще наследят земята.
10 Защото още малко, и нечестивият не ще го има вече; Да! прилежно ще изследваш мястото му, и не ще се намери;
11 Но кротките ще наследят земята, И ще се наслаждават с изобилен мир.
12 Нечестивият прави заговор против праведния. И скърца на него със зъби.
13 Господ ще му се присмее, Понеже вижда, че иде денят му.
14 Нечестивите изтръгнаха меч и опънаха лъка си, За да повалят сиромаха и немощния, За да заколят ония, които са с праведна обхода.
15 Мечът им ще се забие в тяхното сърце, И лъковете им ще се строшат.
16 Малкият имот на праведния е по-желателен От богатството на мнозина нечестиви;
17 Защото мишците на нечестивите ще се строшат, А Господ подкрепява праведните.
18 Господ знае дните на непорочните; И тяхното наследство ще бъде до века.
19 Те няма да се посрамят в лоши времена. В дни на глад ще бъдат сити,
20 А нечестивите ще загинат, И враговете Господни ще бъдат като отборните агнета; Ще чезнат, като дим ще изчезнат.
21 Нечестивият взема на заем, и не отплаща; А праведният постъпва благо и дава.
22 Защото благословените от Господа ще наследят земята; А проклетите от Него ще се изтребят.
23 Стъпките на човека се оправят от Господа; И Неговото благоволение е в пътя Му.
24 Ако падне, не ще се повали, Защото Господ подпира ръката му.
25 Млад бях, ето, остарях, Но не съм видял праведният оставен, Нито потомството му да проси хляб.
26 Всеки ден постъпва благо и дава на заем; И потомството му е в благословение.
27 Отклонявай се от зло, и върши добро, И ще имаш вечно жилище.
28 Защото Господ обича правосъдие, И не оставя светиите Си; До века те ще бъдат опазени; А потомството на нечестивите ще се изтреби.
29 Праведните ще наследят земята, И ще живеят на нея до века.
30 Устата на праведния приказва за мъдрост, И езикът му говори правосъдие.
31 Законът на неговия Бог е в сърцето му; Стъпките му няма да се подхлъзнат,
32 Грешният наблюдава праведния, И търси да го убие.
33 Господ няма да го остави в ръцете му, Нито ще го осъди, когато бъде съден.
34 Чакай Господа и пази Неговия път, И Той ще те издигне, за да наследиш земята; Когато се изтребят нечестивите, ти ще видиш това.
35 Виждал съм нечестивия страшен, И разпрострян като зелено дърво на своята си почва;
36 Но когато преминах, ето нямаше го; Търсих го, и не се намери.
37 Забележи непорочния и гледай праведния; Защото миролюбивият човек ще има потомство;
38 А престъпниците всички заедно ще се изтребят; Останалите от нечестивите ще се отсекат.
39 Но избавлението на праведните е от Господа; Той им е крепост във време на беда.
40 И Господ ще им помогне и ще ги избави, Ще ги избави от нечестивите и ще ги спаси, Понеже са прибягнали при Него
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Перлите на нашите бащи

Мнениеот Aurelia Felix » нед ное 21, 2010 8:00 pm

Тайната на Кръста

св. Григорий Нисийски

Какво друго казват нашите противници? Това, че (да вземем предпочитаното гледище) е било напълно безполезно Умонепостижимия да се смири до там, че да вкуси смърт, след като Той би могъл чрез всемогъществото Си да постигне в миг каквото и да поиска; и все пак, ако по някоя неведома причина е било абсолютно необходимо това да стане така, то поне Той да не бъде поруган с толкова позорна смърт. Каква смърт, питат те, би могла да бъде по-позорна от разпятието? Какъв отговор можем да дадем? Такъв, че смъртта е наша участ от мига на раждането и че Този, Който прие да се облече в човешка плът и във всичко да приеме човешката природа, трябва да премине през всичко присъщо на тази природа. Следователно, като знаем, че човешкия живот има начало и край, трябваше ли Този, Който е определил веднъж завинаги да сподели Сам човешката природа, да не вкуси от онова, което неминуемо следва.

Виждайки следователно, че животът на човека е определен между две граници, трябваше ли Той, след като премина през едното, да не се докосне до другото, което следва? Тогава Божественият замисъл (за изкуплението) би останал наполовина изпълнен, тъй като Той нямаше да вкуси от втората участ на нашата природа. Обаче, ако някой от разбралите (смисъла на ставащото) има основание да каже, че вместо смъртта – неизменна участ за родените, Неговото раждане (въплъщение) е само, за да постигне смъртта, защото Вечно Живият не потърси телесното рождение поради някаква нужда да живее, а за да ни изведе от смъртта във вечния живот.

И след като беше необходимо цялата наша природа да бъде изтръгната от смъртта, Той протегна (сесилната Си) десница към нас падналите и снизходи към нашето мъртво тяло. Така вкусвайки от жилото на смъртта, Той отиде толкова далече, че бидейки в обятията на смъртта чрез Своето Собствено безсмъртно тяло, дари на нашата смъртна природа,Своето безсмъртие, възкресявайки, чрез силата Си заедно със Себе Си целия човек.

Тази Плът, която беше вместилище на Божеството и във възкресението бе възнесена заедно с Бога, не дойде от незнайно място, а беше изцяло дело на истинно приемане на нашата (тварна) природа. Както нашето тяло усеща всяко движение на нашите сетива, едновременно и в съзвучие със сетивния орган, по същия начин действа и тайната на възкресението на този един Орган, сякаш цялото човечество, бидейки едно живо тяло, минава върху целия човешки род, преминавайки от Единия в цялото, съгласно законите за целостта и единството на естеството. Тогава, какво съществува извън пределите на възможното, както ни учи Откровението? Сиреч, че Този, Който стои изправен, снизхожда към падналия с цел да го изправи от неговото падение? А що се отнася до Кръста - дали той притежава друго или по-дълбоко значение, могат да ни обяснят тези, които са опитни тайновидци. Каквото и да е, така ни учи достигналото до нас традиционното учение.

След като всичко в Евангелието – и дела, и думи има възвишено и небесно значение и няма нищо в него, което не е такова, остава това, което не показва пълното сливане на човешкото с Божественото, където словото и действията са човешки, но скритият смисъл представлява Божественото. Следователно, особено тук, а и във всичко останало, не подобава да мислим, че е достатъчна само една част и да пренебрегваме останалите; но от факта на тази смърт, като съзерзаваме човешкото в нея, да се стараем в същото време да съзерцаваме Божественото. Но тъй като е присъщо на Божеството да обхваща всичко и да се разпростира надлъж и на шир в самата същност на съществуващото във всяка част - защото нищо не би продължавало да съществува, ако не остане в съществуването, и това, което е съществуващо по право и предимно е Бог, Чието съществуване в света дава продължението на всички неща, които ни карат да вярваме. Това е същината, която научаваме от образа на Кръста; той е разделен на четири части, така че има четири на брой посоки от централната част, където цялото се събира в себе си; защото Този, Който в часа на Своята предизвестена смърт беше разпънат на него, е Същият, Който свързва заедно всички неща в Себе Си и чрез Себе си довежда в хармонично съгласие различните природи на истинското битие. Защото в това битие е вложена идеята за нещо по-горно или за нещо по-долно или идеята за нещо странично. Следователно, ако съзерцаваме (Божествения) порядък установен горе в небесата или под земята или в границите на вселената изобщо, навсякъде присъствието на Божеството изпреварва мисълта като единствена забележима сила, която във всяка част на битието го поддържа в състояние на съществуване.

Дали ние трябва да наричаме това Съществуване Божество или Ум или Сила или Мъдрост или с някой друг възвишен термин, който би обяснил по-добре Този, Който е над всичко, нашият довод не възразява срещу наименованието или името или формата на използваните слова. След като цялото творение гледа към Него и е за и около Него, и чрез Него е свързано само със себе си, нещата горе, бидейки чрез Него свързани с нещата долу и страничните неща, беше правилно не само чрез слушане да бъдем доведени до пълно разбиране на Божеството, но зрението също да бъде наш учител в тези възвишени обекти на мисълта; и със зрението започва могъщия Павел (Ефес. 3:18), когато посвещава ефесяните в тайнствата и ги насища чрез своите поучения със силата на знанието, което е тази „дълбочина и височина, дължина и ширина“. Всъщност той отбелязва всяка посока на Кръста чрез нейното точно име. Горната част той нарича височина, долната – дълбочина, а страничните – ширина и дължина. А в друг пасаж, в послание към филипяните 2:10, той прави мисълта си по-ясна: „че в Името на Иисуса трябва да преклони колене всичко небесно, земно и подземно.“ В този пасаж той обединява в едно име центъра и простряните ръце, назовавайки „земно“ всичко, което е по средата между небесното и подземното. Такъв е урокът, който научаваме за тайната на Кръста. И следващите събития, които се съдържат в разказа, по толкова подходящ начин следват това, че дори невярващите трябва да признаят, че нищо в тях не е противно на правилните възгледи за Божеството. Че Той не остана мъртъв, че раните, които тялото Му получи от железните пирони и копието не бяха пречка да възкръсне отново, че след Неговото възкресение Той се яви, както Му беше угодно на Своите ученици, че когато желаеше да бъде с тях, Той беше сред тях (и) невидимо, защото нямаше нужда от отворени врати и че Той укрепи учениците Си чрез вдъхновението от Светия Дух и обеща да бъде сред тях, както и че никаква разделителна стена не бива да се намесва между тях и Него и че за зрението Той се възнесе на Небесата, докато за ума Той беше навсякъде. Всичко това и каквито и да било други факти, които съдържа историята за Него, не се нуждаят от помощта на аргументи, за да покажат, че са знаци за божественост и за велика и свръх възвишена сила.

Във връзка с всичко това, аз не смятам за необходимо да се впускам в детайли, тъй като самото тяхно описание показва свръхестествения характер. Но след като повелята на измиването (независимо дали избираме да го наречем кръщение или просветление или възстановяване; защото ние не правим от наименованието предмет на спор) е част от откритото наше учение, може би е добре да вляза в кратка дискусия по тази тема.


не бих се справила с превода на св. Григорий Нисийски без помощта, която Господ ми прати чрез братята Зограф и small axe. благодаря им
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Перлите на нашите бащи

Мнениеот Зограф » чет дек 02, 2010 4:54 pm

СВ. ГРИГОРИЙ НИСИЙСКИ /откъс от "За душата и възкресението"/За бедния и богатия Лазар/ ..."Този разказ в Писанието е изложен по един телесен начин, но подсказва за много неща, които приканват изучаващия към по-задълбочено разглеждане. Онзи, Който с бездна отделя злото от доброто и кара страдащия да жадува за капка вода дето на пръст се донася , а на живелия зле дава покой в пазвата на патриарха, /като първоначално е разказал за тяхната смърт/, отдалечава слушащия от буквалното разбиране на нещата в тази притча. Какви очи ще издигне в ада богатият, след като е оставил плътските си /очи/ в гроба? Как безтелесната /му душа/ ще усеща пламъка? Що за език е този дето е жаден за капка вода, а не е телесен? Кой пръст ще му занесе тази капка? Какво е лоното /Аврамово на блаженния/ покой? Щом телата са в гроба и душата не е в тялото то тя остава без органи и тогава ако се мисли буквално истинския смисъл на расказа ще се изгуби ако не се вникне в детайлите с очите на ума. Затова бездната, която е непреодолима и не допуска несъвместимото да се обедини не бива да се разбира като някаква земна дистанция. Какво ще коства на безтелесното и умственото да прескочи бездната, без значение колко е широка? Та нали по самата си природа умственото се оказва, където си иска за мигновение.
/ще продължа после..З./
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Перлите на нашите бащи

Мнениеот Зограф » пет дек 03, 2010 12:56 am

..."Но какво са в такъв случай огънят, бездната и всичко останало, щом не са това, което се казва?
М./ Чрез всяко едно от тях Евангелието подсказва някакво учение, касаещо въпроса за душата. Когато патриархът се обръща първо към богаташа с думите "ти получи вече доброто си в плътския живот", а по същия начин към сиромаха "и той изпълни служението си, като понесе злините на живота", а после добавя, че сега ги разделя голяма пропаст /Лук. 16;26/ то явно има пред вид нещо по-важно. Учението според моя ум е следното: Човешкият живот е бил единовиден /праволинеен/, като го наричам така, защото е бил отдаден само на доброто, без да се смесва със зло. Това разбиране се подкрепя с факта, че първата Божия заповед дадена на човека е да ползва преизобилно всички блага на Рая, като му забранява само онова, което в същността си е съставено от противоположности,- от смес на доброто и злото и наказва престъпването й със смърт. Но в изблик на свободна воля, изоставяйки този несмесен със зло начин на живот, човекът си избира такъв, - изпълнен с противоположности. Въпреки всичко Божият промисъл не оставя нашата безрасъдност неизправена. Понеже присъдената за това смърт неизбежно застига престъпилите заповедта, Той разделил човешкия живот на две, но с различна степен на продължителност: на този в плът и последващ, без тяло. Като налагапна първата част по кратък срок във времето, и проточвайки другия във вечността и поради своето човеколюбие дава на човека възможност за избор, да може да избере единия от двата /доброто или злото/ - или този кратък и мимолетен живот - или продължаващия във вечни векове, чиито предел е безпределността. Понеже "добро" и "зло" са омомими и всяко от тях съдържа две идеи /съобразно това дали се избират ума или сетивата/. В първия случай на страната на доброто е изглеждащото приятно за сетивата, а във втория случай добро е и се нарича с това име само онова което се възприема с ума. Хора непривикнали към размисъл, не виждат по-добро от своята ненаситност към плътския живот, като погубват онази заложена във всеки частица добро и по този начин не оставят никакъв шанс за следващия живот. Онези обаче, които контролират живота си с критичен и мъдър разум,и през краткия си живот понасят страдания от плътските и чувствени неща, запазват в себе си доброто, което е залог за добрия и блажен бъдещ живот. Това според мен е "бздната" , която съществува,- не защото се е отворила земята, а заради избора на напълно противоположен начин на живот . И който в живота си веднъж се повлече подир приятното, без да изцери небрежността си с покаяние, прави страната на доброто недостъпна за себе си, като си изкопава една непреодолима пропаст. Затова, струва ми се, Словото нарича настроената към добро душа приютена в лоното на Авраама, защото многострадалния борец е достигнал покоя. Нали той пръв от някогашните патриарси предпочел пред насладата от настоящия живот,- надеждата за идното и лишавайки се от всичко което е присъщо на живота, намира упование в друго.....А другите, когато бъдат лишени от видимите техни блага, започват да изпитват опалващия душата "пламък", който може да се облекчи единствено с поне една капка от океана на духовните блага, в който са потопени единствено благочестивите."...
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Перлите на нашите бащи

Мнениеот ven4e » вт дек 07, 2010 4:49 pm

ВЕЛИКИЯТ ПОСТ – Св. Йоан Златоуст
Църквата е духовна лечебница и всички, които идват в нея,трябва да вземат съответни за раните си лекарства и тогава да я напускат. Само едно слушане на поучение, без изпълнение на дело, не принася никаква полза - затова послушай блажения Павел, който говори: "Не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани" (Рим. 2:13). Отворете недрата на душите си и приемете словото за поста! Желая преди всичко да очистите душите си; да се простите с всяко веселие и невъздържание; с отворени обятия да приемете майката на всички блага, учителката на целомъдрието и извора на добродетелите: поста - той ще ви достави надлежно лекарство за всяко зло. Всъщност ще имаме ли ние някаква полза от това, ако цял ден прекарваме в преяждане и пиянство? Какво казвам: полза?! Напротив, голяма вреда и неизправимо зло. Да не даде Бог никой от събралите се тук да не се увлече от тези страсти - напротив, нека всеки прекара деня в любомъдрие и целомъдрие. Какво по-жалко може да има от тези хора, които за кратко и гибелно удоволствие се отстраняват от преддверието на царството Божие? Както невъздържаността от храна и става причина и извор на безчислени злини за човешкия род, така и постът и презрението на стомаха всякога са били за нас начало на неизказани добрини. Бог, като сътворил човека и като знаел, че това лекарство ще му бъде твърде нужно за душевно спасение, тутакси и в самото начало дал на първосъздадения, следната заповед: "От всяко дърво в рая ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, без друго ще умреш" (Бит. 2:16-17). Думите: това яж, а другото не вкусвай - били вече образ на поста. Човекът, обаче, вместо да изпълни заповедта, пристъпил я; поддал се на чревоугодие, извършил престъпление, бил осъден на смърт.
Видя ли ти вредата от невъздържанието? Послушай сега пък за благотворните действия на поста! Великият Мойсей, като прекара четиридесет дни в пост, се удостои да получи скрижалите на закона. Когато пък, слизайки от планината, видял беззаконието на народа, захвърлил скрижалите, добити с такова усилие, и ги разбил, защото считал за нередно да съобщава заповедите Господни на народ, който пиянствува и върши беззаконие. Толкова дни постил и великия Илия и избягнал властта на смъртта - на огнена колесница бил възнесен на небето. И желаният мъж Даниил, като постил много дни удостоил се с чудно видение; също укротил и яростта на лъвовете и ги преобърнал на кротки овци. Ниневитяните също се изкупили от грях и отклонили Божието наказание чрез пост.
Нужно ли е да изреждам още хора - не е ли по-добре да посоча самия Христа? Не пости ли Той четиридесет дена, за да встъпи в борба с дявола; и не даде ли ни с това пример и ние, като се въоръжим с пост, да се борим със злото? Велика е силата на поста и голяма е ползата му за душата. Прося любовта ви към благочестието и ви каня да приемете поста; никой да не се лиши от неговата полза поради небрежност; при настъпването му не се наскърбявайте, а се радвайте и се веселете, защото, както казва блаженият Павел "макар външният ни човек и да тлее, вътрешният от ден на ден се подновява" (2Кор.4:16).
Потребителски аватар
Алексей
Потребител
Мнения: 30
Регистриран на: нед дек 05, 2010 11:03 am

Re: Перлите на нашите бащи

Мнениеот Алексей » вт дек 07, 2010 5:33 pm

Игумен Никон (Воробьев) "Нам оставлено покаяние"

Пару строк, из книги выше озвученной, которые запомнились:

Письмо 55:

"Ещё очень прошу тебя: не осуждай никого, а для этого старайся ни о ком не говорить ничего: ни худого, ни хорошего. Это самый лёгкий способ не быть осуждённым на том свете."

Письмо 90:

А ты поменьше касайся чужих дел и ещё раз говорю: не ходи оплакивать чужих мертвецов, когда свой в доме, чтобы он не за смердел"

Письмо 193

"Ты не можешь спастись без С., а он без тебя. Погибель одного будет гибелью и другого. Вы повенчаны, вы составляете одного человека. Если твоя рука заболеет, ты не отрезаешь ее, а лечишь. Не можешь ты отрезать от себя С., как и он тебя. Вам надо спасаться вместе, или вместе погибнуть".
Последна промяна от Алексей на вт дек 07, 2010 5:55 pm, променено общо 1 път.
Потребителски аватар
Алексей
Потребител
Мнения: 30
Регистриран на: нед дек 05, 2010 11:03 am

Re: Перлите на нашите бащи

Мнениеот Алексей » вт дек 07, 2010 5:52 pm

Из книги убиенного Священника Даниила Сысоева

[b]"Инструкция для бессмертных или что делать, если Вы всё-таки умерли…"

Отрывки:

"Поэтому здесь, на земле, не забывайте обращаться к Богу и Пречистой Богоматери, Ангелу-хранителю, и жить с Ангелом-хранителем рядом. Помнете: у вас должны быть хорошие отношения сейчас с ним налажены."

"Помните, самая скандальная притча в Святом Евангелии, которой все соблазняются — о неверном домоуправителе. А ведь там же прямо сказано: «приобретайте себе друзей богатством неправедным, чтобы они, когда обнищаете, приняли вас в вечные обители» (Лк. 16, 9). То есть подкупайте людей, чтобы они за вас молились, когда вы ничего не сможете этого сделать"

"Об этом именно и говорит притча: чтобы у вас были люди, которые вам обязаны. Старайтесь, чтобы у вас было как можно больше людей обязанных, в том смысле, что должны были о вас помолиться. Для этого и финансы используйте, и добрые дела — что угодно. Понятно? Слово со всех берите, что молиться будут, клятвы берите, не стесняйтесь, чтобы была хорошая поддержка."

"Поэтому, собственно, зачем я храм строю? У меня корыстный интерес на самом деле. Каждый раз на великом входе кого вспоминают? Устроителей храма сего. «Блаженных и приснопамятных создателей святого храма сего». На каждой ектенье вспоминают. Вот именно такие корыстные интересы и у вас должны быть. Понимаете? Старайтесь не просто записки заказывать, старайтесь и делать, и кирпичики класть, и так далее".

"У нас говорят, что корыстолюбие не нужно. Неправда, оно может пригодиться, только в нужном месте, чтобы оно нам в вечности помогло, и на мытарствах оно, кстати, очень помогает."
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Перлите на нашите бащи

Мнениеот ven4e » вт дек 07, 2010 7:26 pm

Алексей, об отце Данииле есть отдельная тема:

Вечная память!
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Перлите на нашите бащи

Мнениеот ven4e » чет яну 06, 2011 11:04 am

ЗА СВЕЩЕНСТВОТО - св.Йоан Златоуст

Ако някой проумее колко велико е човек от плът и кръв да може да доближи онази блажена и безущърбна природа, той ще види ясно с каква чест е удостоила свещениците благодатта на Духа, защото тези и други не по-малко важни за нашето дос­тойнство и спасение свещенодействия се извършват чрез тях. Макар да живеят и пребивават на земята, на свещениците е пове­рено да управляват небесното и са получили власт, която Бог не е предоставил ни на ангелите, нито на архангелите...
Разбира се, земните началници имат власт да свързват, но единст­вено тялото. Тази връзка обаче засяга самата душа и преминава на небесата, и каквото извършат долу на земята свещениците, Бог го потвърждава на небето и одобрява решението на робите. Не значи ли това, че им е дадена цялата небесна власт?
Някои обаче смятат, че тези, които получават от Бога власт тол­кова по-превъзходна от светската, колкото небето е по-превъзходно от земята и душите от телата, получават толкова маловажна чест, че е възможно някой, който е удостоен с нея, да презре този дар. Какво безумие! Защото е явно безумие някой да презира една толкова го­ляма власт, без която не ни е възможно да получим нито спасение, нито обещаните от Господа блага. Така е, щом никой не може да влезе в небесното царство, „ако се не роди от вода и дух", и щом който не яде плътта на Господа и не пие кръвта Му, се лишава от ве­чен живот. А всичко това се извършва не чрез друго, а чрез онези свещени ръце, имам предвид ръцете на свещеника.
Юдейските свещеници са имали властта да очистват тялото от проказа или по-скоро не да очистват, а само да засвидетелстват очистването; а ти знаеш колко въжделено е било тогава свещени­чеството. Нашите свещеници са получили власт не просто да бъдат свидетели за очистването, а да очистват напълно и не телесна про­каза, а нечистота на душата. Така че тези, които ги презират, са мно­го по-порочни от другарите на Датан и заслужават много по-тежко наказание. Онези хора, макар и да се домогвали до неподходяща за тях власт, все пак са я ценяли удивително много и са показали това с много усърдния си стремеж към нея. Тези обаче, днес, когато свещенството се е издигнало и се е възвисило, по противоположна причина са извършили много по-голяма дързост от онези. Защото не е едно и също да се домогва човек до чест, която не му подобава, и да презира толкова велики и второто е толкова по-тежко от първо­то, колкото са различни помежду си презрението и възхищението. Коя душа е толкова жалка, че да презре такива блага? Аз не бих помислил това за никого, освен ако някой не е доведен до полуда от бесовете.
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Перлите на нашите бащи

Мнениеот Aurelia Felix » чет яну 06, 2011 9:35 pm

"Шест слова за свещенството" от св.Йоан Златоуст се продава в момента, препоръчвам я. книгата е добре да се прочете в цялост, за да се избегнат лукаво заложените капани на манипулативно цитиране.
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Перлите на нашите бащи

Мнениеот ven4e » чет яну 06, 2011 9:47 pm

Извинявам се, наистина звучи манипулативно, без да искам съм пропуснала места, пряко свързани с цитата :oops:

Каква власт може да бъде по-голяма от тази, „защото Отец и не съди никого, но целия съд предаде на Сина", а аз виждам, че Синът е предал цялата тази власт на свещени­ците. Те са въздигнати и до тази власт така, като че вече са се пренесли на небесата, надминали са човешката природа и са се освободили от нашите страсти. И тъй, ако цар отдаде на някого от подвластните си тази чест, че да затваря в тъмница и пак да освобождава когото поиска, този човек за всички би станал дос­тоен за завиждане и знаменит.
Тогава как без тяхното посредничество ще може някой да избегне огъня на гее­ната или да получи приготвените награди. Тях имаме, на тях са поверени духовните родилни болки, на тях е възложено раждането чрез кръщение. Чрез тях ние се обличаме в Христа и се погребва­ме заедно с Божия Син и ставаме членове на тази блажена Глава. Така че би било справедливо свещениците да се считат не само за по-страховити от управниците и от царете, но и за заслужаващи по­вече почит от бащите ни. Защото бащите са ни родили "от кръв и от плътска похот", докато те допринасят за нашето раждане от Бога, за онова блажено прераждане, за истинската свобода, за благодатно­то осиновление.
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Перлите на нашите бащи

Мнениеот Зограф » съб фев 19, 2011 12:20 am

СВ. ИОАН ЗЛАТОУСТ ; "ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА СТРАСТИТЕ"
Сега няма гонение на християните - сега обаче, е време за друг вид смърт. Казано е: "Умъртвете земните си членове, сиреч пороците" /Кол.3;5/ И така да изгасим увлеченията си; да умъртвим гнева си; да изтребим зависта - това е жертва жива и угодна Богу. Тази жертва не завършва с пепел, не се стеле над нея дим, нито се нуждае от дърва, нито от огън, нито от нож! За тази жертва огън и нож е Дух Светий. Възползвай се от този нож и отсечи от сърцето си всичко излишно и чуждо - отвори заглъхналия слух на душата си! /Плътските/ пороци и лошите пожелания обикновенно затварят разума за /разбиране/ на словото Божие. Така например засилената привързаност към богатството не позволява да се слушат словата за милостинята; появилата се завист в човека прави недостъпно учението за любовта; пък и всяка друга страст, която се е вмъкнала в душата я прави крайно пренебрежителна към всичко добродетелно. Затова нека изгоним всички лоши влечения - достатъчно е да го пожелаем - всичко може да изчезне!....От какво се засилват тези страсти? От тщеславие и крайно безгрижие. Много са пожеланията на човека - от тях едни са естествени, други неободими, а трети - нито едното, нито другото. Който е пленен от извънредно силна страст, той не ще понесе особено голямо наказание; който обаче е уловен от слаба страст, - той е лишен от всякакво оправдание. Например: какво бихме отговорили, ако Господ ни запита: Като Ме видяхте гладен, защо не ме нахранихте? Какво може да ни извини за тази постъпка? Оправдава ли ни бедноста? Нима сме по-бедни от онази вдовица, която дала само две лепти и надминала с това даровете на всички богаташи? Бог съди и цени не количеството на дара, а настроението на сърцето и неговата готовност. Това е белегът за възможностите на човека да изпълни дълга си към ближния и с Неговата благодат /промисъл?/ успешно да се противопоставя на всяко искушение от лукавия!
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Перлите на нашите бащи

Мнениеот Зограф » ср фев 23, 2011 2:26 am

СВ. ГРИГОРИЙ БОГОСЛОВ - СЪВЕТИ КЪМ ОЛИМПИАДА
Изпращам ти, дъще моя, този добър подарък: бащин съвет - той е най-добър дар. Олимпиадо, не златото и скъпоценните камъни, са най-подходящата украса на жената. Образът на Твореца не коригирай със срамни червила и мазила ; не променяй лицето си с друг гибелен образ. Остави на другите, които не се красят със светъл живот да носят червените, пъстрите и бляскавите златошити дрехи. Ти се погрижи за целомъдрието - за красотата, която е достойна за удивление за вътрешните, - духовните очи. Добрите нрави и поведение - това е най-красивата външност на жената, това е истинската, достойна и непреходна красота на жената. Преди всичко - почитай Бога, а след това съпруга си - другаря в твоя живот и съветника относно твоите желания. Единствено него люби ; той единствено да развеселява сърцето ти; отдавай му толкова повече - колкото по-нежна любов храни към тебе. Под оковите на единомислието се отнасяй с неизменна привързаност. Не си позволявай волност /свободно поведение/, каквато може да се породи предизвикана от любовта на мъжа ти. Пази приличие и умереност, защото от всичко може да се получи пресищане. Като си се родила жена, не си прави поведението мъжко, не се хвали с произхода си, или с богати дрехи, или с висота на мисълта и мъдрост. Прояви мъдростта си в семейните отношения, защото брачните окови правят всичко взаимо-зависимо между мъжа и жената. Когато мъж ти е раздразнен - прави отстъпки; когато пък е уморен - помогни му да почине с нежност. Колкото и до си нервирана не укорявай мъжа си без мярка никога, защото той е твоето съкровище. Не го съди при неуспехи в работата му - това е несправедливо, защото това е изкушение /от лукавия/. Случва се и най-добрите намерения да претърпят неуспех и да не постигнат своята цел. Не хвали пред мъжа си други мъже с цел да го уязвиш, а всички скърби и радости на мъжа си ги считай и за свои - нека грижите ви бъдат общи и тогава ще бъде благословен домът ви. / Следва продължение.../

Върни се в “писание и предание”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта