Врагът в моето легло
-
- Потребител
- Мнения: 700
- Регистриран на: чет окт 06, 2005 8:25 am
-
- Потребител
- Мнения: 700
- Регистриран на: чет окт 06, 2005 8:25 am
Re: Врагът в моето легло
Тайгър,
заглавието на темата ти не звучи никак оптимистично, нито и съзидателно. Добре, ти имаш опитност за това, какъв не трябва да е брачният партньор. Аз пък съм пример за това, че щастлив брак ( и то християнски), изграден на любов, приятелство, страст и Божия благодат може да съществува. Колкото и сърдечни рани да има човек, Бог може да го изцели за миг. Точно това стори нашият Господ с мен, срещайки ме със съпругата ми. Преди аз бях именно такъв завършен егоцентрик, описан в графите Ред Флаг, от който трябва да се пазят жените при избора си за съпруг. Мислех се за гений на духа и мисълта, абсолютно бях прекрачил границите на нормалното и рационалното, настървено, упорито и до край слушах само и единствено собствения си монолог. Жена ми не се отказа от мен, въпреки, че в първите ни срещи аз блеснах със своя алкохолизъм и лудост. Намери нещо в мен и не ме изостави. (обаче се се е стреснала яката) Сетне аз повярвах, сетне покрай мен и тя и т.н. Ние двамата с нея сме си домашна църква сега- молим се заедно, служим заедно чат пат като се отвори такъв момент. Обичаме се и никога не ни е скучно заедно след тези 4 години ( на някой може да му се сторят малко, за мен са си ок на първо време). Естествено, жена ми ме научи на взаимоотношения, понеже аз въпреки, че бях християнин, бях тъп като гьон, що се отнася до постоянни и сериозни взаимоотношения с жена и много неща за жената нито знаех, нито с моя мъжки мозък предполагах, че съществуват във вселената. И взех, че се промених(((((((: За по-добро, разбира се. Станах социален и подходящ за семейство, гальовен и мек кат месълце.
Та какво щях да кажа...ах да- понякога ни се случват кофти неща, много кофти при това, но колкото и банално да звучи, няма нищо невъзможно за Бог, който ни е създал, който възкресява мъртвите и извиква в съществувание това, което не съществува. Бог ни изцелява от раните, дарява ни с благословен брак. И човек никога не знае, кой може да е партньорът му (БРАЧНИЯ).Така че.....човек никога не знае и не трябва да спира да вярва и да се надява. Аз съм пример за това.
ПОздрави и благопожелания на всички!!!!
заглавието на темата ти не звучи никак оптимистично, нито и съзидателно. Добре, ти имаш опитност за това, какъв не трябва да е брачният партньор. Аз пък съм пример за това, че щастлив брак ( и то християнски), изграден на любов, приятелство, страст и Божия благодат може да съществува. Колкото и сърдечни рани да има човек, Бог може да го изцели за миг. Точно това стори нашият Господ с мен, срещайки ме със съпругата ми. Преди аз бях именно такъв завършен егоцентрик, описан в графите Ред Флаг, от който трябва да се пазят жените при избора си за съпруг. Мислех се за гений на духа и мисълта, абсолютно бях прекрачил границите на нормалното и рационалното, настървено, упорито и до край слушах само и единствено собствения си монолог. Жена ми не се отказа от мен, въпреки, че в първите ни срещи аз блеснах със своя алкохолизъм и лудост. Намери нещо в мен и не ме изостави. (обаче се се е стреснала яката) Сетне аз повярвах, сетне покрай мен и тя и т.н. Ние двамата с нея сме си домашна църква сега- молим се заедно, служим заедно чат пат като се отвори такъв момент. Обичаме се и никога не ни е скучно заедно след тези 4 години ( на някой може да му се сторят малко, за мен са си ок на първо време). Естествено, жена ми ме научи на взаимоотношения, понеже аз въпреки, че бях християнин, бях тъп като гьон, що се отнася до постоянни и сериозни взаимоотношения с жена и много неща за жената нито знаех, нито с моя мъжки мозък предполагах, че съществуват във вселената. И взех, че се промених(((((((: За по-добро, разбира се. Станах социален и подходящ за семейство, гальовен и мек кат месълце.
Та какво щях да кажа...ах да- понякога ни се случват кофти неща, много кофти при това, но колкото и банално да звучи, няма нищо невъзможно за Бог, който ни е създал, който възкресява мъртвите и извиква в съществувание това, което не съществува. Бог ни изцелява от раните, дарява ни с благословен брак. И човек никога не знае, кой може да е партньорът му (БРАЧНИЯ).Така че.....човек никога не знае и не трябва да спира да вярва и да се надява. Аз съм пример за това.
ПОздрави и благопожелания на всички!!!!
Re: Врагът в моето легло
Темата е много важна и интересна и ако забелязвате някои недорасли момченца постоянно "дърпат плитките на момичето, което харесват" и то така, че и за слепите става ясно, че ущипванията на селския ерген имат някакъв подтекст. От това само олеква "ореола" му, но това си е за негова сметка...
Съзнанието на мъжа е ориентирано към осигуряване на храната и всичко необходимо за семейството, още към печелене на точки, постигане на цели, обществено положение, към съревнование с другите и успешно достигане на крайния резултат. Съзнанието на жената е съсредоточено в общуването, сътрудничеството, в постигане на хармония и любов и споделянето в човешките взаимоотношения. Ако се замислим контрастът е толкова потискащо силен, че е невероятно как мъжете и жените успяват да живеят под един покрив. Мъжете ценят предметите, докато жените - отношенията. При стресова ситуация жената търси разговор и гушкане, а той - мрачно усамотение и мълчаливо зяпане в "огъня" /телевизора/. В такава ситуация жената смята, че той е бездушен и безразличен, а той- че тя е досадно бъбрива или дребнава. За да и докаже колко я обича той се старае да осигурява за дома всичко и очаква за това похвала, а жената изоставя мъжа си не защото е недоволна от това, което той й осигурява, а защото се чувства емоционално неудовлетворена. Когато жената говори за проблемите си така тя се освобождава от напрежението на стреса, но та иска да бъде изслушана, а не "оправена". Погрешно е когато мъжът непрекъснато я прекъсва и предлага решения на проблема.
Съзнанието на мъжа е ориентирано към осигуряване на храната и всичко необходимо за семейството, още към печелене на точки, постигане на цели, обществено положение, към съревнование с другите и успешно достигане на крайния резултат. Съзнанието на жената е съсредоточено в общуването, сътрудничеството, в постигане на хармония и любов и споделянето в човешките взаимоотношения. Ако се замислим контрастът е толкова потискащо силен, че е невероятно как мъжете и жените успяват да живеят под един покрив. Мъжете ценят предметите, докато жените - отношенията. При стресова ситуация жената търси разговор и гушкане, а той - мрачно усамотение и мълчаливо зяпане в "огъня" /телевизора/. В такава ситуация жената смята, че той е бездушен и безразличен, а той- че тя е досадно бъбрива или дребнава. За да и докаже колко я обича той се старае да осигурява за дома всичко и очаква за това похвала, а жената изоставя мъжа си не защото е недоволна от това, което той й осигурява, а защото се чувства емоционално неудовлетворена. Когато жената говори за проблемите си така тя се освобождава от напрежението на стреса, но та иска да бъде изслушана, а не "оправена". Погрешно е когато мъжът непрекъснато я прекъсва и предлага решения на проблема.
- m.muladzhikova
- Потребител
- Мнения: 774
- Регистриран на: пет яну 22, 2010 9:04 am
Re: Врагът в моето легло
Засега само Космонавт и Иван дадоха личен пример, че най-близкият им пространствено човек им е най-близък и духовно. Други показаха ортодоксия с това, че малко или повече не се съгласиха с постановката за война с партньора. Оказа се обаче, че има и такива, за които любовта е вражда и искам да ги попитам: да не би пък в такъв случай приятелят да е в чуждото легло? Ако не съм разбрала правилно, моля да ми бъде обяснено, но без пробутване на тъпи американски бози.
-
- Потребител
- Мнения: 700
- Регистриран на: чет окт 06, 2005 8:25 am
-
- Потребител
- Мнения: 700
- Регистриран на: чет окт 06, 2005 8:25 am
Re: Врагът в моето легло
Конкретно за теб нямаше нужда да даваш личен пример, то си ти личи. Един съвет обаче: какво като е зима, изгрявай по-често, топлиш :)
- Aurelia Felix
- Модератор
- Мнения: 4097
- Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm
Re: Врагът в моето легло
очаквано много малко хора разбраха замисъла на темата. въпросът е за греха. ако сравня хората с градини, то по-малко склонните към зло приличат на добре поддържана градина, където е необходима само периодична поддръжка. тези, които са оставили всякаква греховна страст да избуи неконтролируемо вътре в тях и са се предали на нечистотата, приличат на бунище, обрасло с тръни, по-високи от човешки ръст. едно обраснало с бурени място се чисти трудно, тъй като бурените имат доста яки корени. не казвам, че е невъзможно - възможно е, но само ако самият човек го осъзнае и поиска. лошата новина е, че в повечето случаи гордостта така е заслепила ума, че не го иска. буренът на греха съществува и в двата пола, макар и с леко различни проявления. цялата работа е дали е малко плевелче или гора от трънаци.
една хубава песен за разбралите :-)
а орките, както винаги, се постараха да изопачат думите ми. Космонавта дума, че и орките могли да станат ора 8) кой знае пък, по коледа стават чудеса. айде обичайния поздрав за орките:
една хубава песен за разбралите :-)
а орките, както винаги, се постараха да изопачат думите ми. Космонавта дума, че и орките могли да станат ора 8) кой знае пък, по коледа стават чудеса. айде обичайния поздрав за орките:
Re: Врагът в моето легло
Значи за греха била цялата работа и трябваше да се разбере, без дори веднъж да е споменато :shock: Ех, колко очаквано някой се вдъхновява от уж чуждите недостатъци. За негова изненада обаче, различията в пола са пречка само тогава, когато в отношенията липсва любов и благодат, ако те са налице, те се превръщат в едно неразделимо цяло, както Христос и Църквата, но какво ли да се обяснява тази велика тайна на човек с плътски ум. Орките може и да станат ора, не ги знам, но тигрите - никога :wink:
- Aurelia Felix
- Модератор
- Мнения: 4097
- Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm
Re: Врагът в моето легло
тъкмо ме вдъхнови за:
Red Flag 11: лукавството и склонността към манипулация е негова/нейна природа. стой настрана, ако има склонност да изопачава думите /твои или чужди/.
Red Flag 11: лукавството и склонността към манипулация е негова/нейна природа. стой настрана, ако има склонност да изопачава думите /твои или чужди/.
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост