Перлите на нашите бащи

въпроси за източниците на нашата вяра
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Перлите на нашите бащи

Мнениеот Зограф » чет фев 24, 2011 12:19 am

СВ. ГРИГОРИЙ БОГОСЛОВ СЪВЕТИ КЪМ ОЛИМПИАДА /продължение/
И твоят съвет може да има място, но отдавай преднината на мъжа си. Когато мъж ти скърби, - поскърби и ти с него малко, но бързо се съвземи и като добиеш светло лице, разсей тъжните му мисли, защото за натъжения мъж най-надеждно пристанище е жената. Твоя основна грижа и занимание да бъде домът /хурката и вълната/ и поучаване в словото Божие - грижата пък за външните работи предостави на мъжа си. Не излизай често от дома си да се разнообразяваш с народни увеселения и с неприлични събирания; там у свенливите се изпарява срамът, там се разменят погледи, а с изгубването на срама се слага начало на всички пороци. Нека домът ти се превърне за теб като целия град и като /разходка в прохладна/ горичка. Бъди високомъдра, но не високоумна. [i]/на друго място св. Григорий обяснява, че умния знае как да поправя грешките си, а мъдрия въобще не допуска такива бел.моя[/i]/Не тичай към пирове, сватби и именни дни, където има пиянство, смях, танци и невъздържано обаяние - това разслабва целомъдрените, както слънцето топи восъка. Лицето ти да не прави нито гневни изражения, нито похотливи мимики. Не украсявай ушите си с бисери, а приучи слуха си да приема добрите мисли, а за лошите слухът ти да е заключен. Ако имаш необуздан език - ще отблъснеш мъжа си. Не се предавай на ненаситна плътска любов; не търси по всяко време удоволствията на съпружеското легло; убеди съпруга си да почита светите дни; бъди винаги образец за децата си. Ако приемеш нещо от моите старчески мисли, каквато и да е полезна и мъдра мисъл - заповядвам ти да я запазиш скрита в сърцето си.
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Перлите на нашите бащи

Мнениеот Зограф » чет мар 03, 2011 12:51 am

СВ. КИРИЛ ИЕРУСАЛИМСКИ АНТИХРИСТ
Братоненавистничеството вече приготвя почвата за Антихриста. Дяволът създава разцепления между хората, за да може по-лесно да бъде прието идването на Антихриста. Никой от Христовите раби,- тук, а и навсякъде, където и да живеят - да не помагат на врага. Апостол Павел ясно описва белезите за идването му със следните думи: "Никой да ви не прелъсти по никой начин, защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта, който се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог....Тайната на беззаконието вече действува, само че няма да бъде извършена докато се не отдръпне оня, който я задържа сега..."/2Сол.2/ Сега е вече отстъпление, понеже човеците отстъпиха от правата вяра - едни проповядват "сино-бащинство", други пък се осмеляват да говорят, че Христос е сътворен. По рано еретиците са били явни, а сега Църквата е изпълнена със скрити еретици, защото човеците отстъпиха от истината и гъделичкат слуха си с ереси и заблуди. Ако проповедта е снизходителна към заблудата им, те я слушат с удоволствие; ако ли пък словото се отнася до разкаянието /и поправянето им/ - те се отнасят с отвращение. По-голямата част от хората отстъпиха от истинското учение - по-скоро и леко избират лошото, отколкото да предпочетат доброто. Това именно, е и отстъплението - затова сме длъжни да очакваме врага. Той вече изпращта своите предшественици и е готов да прибере плячката. Затова бди над себе си човече и пази душата си! Църквата те предупреждава, а дали при теб ще стане това - не знаем. Плашат ме войните сред народите; плашат ме разцепленията в Църквата; плаши ме ненавистта между хората;...
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Перлите на нашите бащи

Мнениеот Aurelia Felix » съб мар 05, 2011 2:46 pm

За случаите, в които ни се позволява да убиваме, без да носим вината на убиеца
блажени Августин

Наистина Божествената воля прави някои изключения в своя свещен закон, свързани със забраната на Бог да се убиват хора. Тези изключения са от две категории: или по силата на общото за всички право, или по силата на изрично и специално нареждане според момента и обстоятелствата, отправено към конкретна личност. А в последния случай човекът, на когото са делегирани правомощия и който не е нищо друго освен меч в ръката на онзи, който ги упражнява, не е отговорен за убийствата, които и извършва и всъщност не е убиец.
Следователно по никакъв начин не нарушават Божията заповед, с която се казва Не убивай! людете, които водят войни с Божието одобрение или които заемат публична длъжност съобразно Божествените закони, или които наказват със смърт престъпниците - тази е именно най-справедливата и разумна власт.
Аврам не само не е виновен и достоен за осъждане заради престъпление, рожба на жестокостта, но е и възхваляван заради своята справедливост и благочестивост, защото е бил готов да убие сина си не по своя воля, а за да се подчини на Божията воля.
Справедливо и разумно е да си зададем въпроса дали трябва да вярваме, че спазвайки именно Божествена заповед Йефтай е убил дъщеря си, понеже нея първа е срещнал. Защото той тържествено се е заклел да принесе в жертва на Бог първото, което види по пътя си, завърне ли се от сражението като победител.
Самсон, превърнал своя дом в руини, под които затрупал както враговете, така и самия себе си, бива оправдан по същия начин и въз основа на същото основание: Духът, койт очрез него творял чудеса, тайно му е дал указания да го направи.
Следователно с изключение на тези два типа случаи, които се освобождават от отговорност - или въз основа на справедливото и общо за всички право, или по силата на специално указание, дадено от самия Бог, Изворът на справедливостта и Истинното правосъдие, всеки, който е убил човек, независимо дали себе си или някой друг, е убиец, извършил престъпление.


Помествам този откъс само заради обещанието си към Нели. Дебело искам да подчертая, че на горното трябва да се гледа като на лично мнение на Августин и нищо повече. Пиша това заради опасността всякакви перковци да почнат да се сравняват с Йефтай, Аврам и прочее и да вземат да си въобразяват, че Господ ги води да очистят тоя оня. Поради ограничените умствено хора ще го кажа пак: ако си мислиш, че Духът те води да пречукаш някого, знай със сигурност: не е Божият Дух, защото ти не си нито Аврам, нито Йефтай. Айде със здраве
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Перлите на нашите бащи

Мнениеот Зограф » ср апр 27, 2011 10:30 pm

СВ. ГРИГОРИЙ БОГОСЛОВ - ПЛАЧA И РИДАЯ...
Плача и ридая, като припадам пред нозете Ти, Царю мой Христе! Нека да не ме среща друга скръб след като напусна този свят. Изнемогва пастирът, който дълго време се бори с губители-вълци и се препира с "пастири"; няма вече бодрост в моето прегърбено тяло; едва дишам, затиснат от трудове и общото ни безсилие! Едни от нас се състезават за съблазнителни свещенни престоли, други се боричкат помежду си, като нараняват, - нараняват себе си с безброй беди. Това са изпечени интриганти, които пред мен говорят за мир, а се хвалят с кръв! О, кога ли Божието правосъдие ще ги порази с Гиезиева болест и ще претърпят наказание стоейки на извоюваните си престоли?! Други пък, разделяйки се на групи /секти/, смущават Истока и Запада, започвайки с името на Господа - свършват с плътското. От името на тези водители, техните следовници получават и своите наименования. За мен Павел е станал "Бог", а за теб - Петър, за него - Аполос! Христос напразно се е разпнал на кръста. По името на хора, а не по името на Иисуса, започнахте да се наричате вие, прославените чрез Христовата кръв! Да до толкова се заслепиха нашите очи от страст или суетна слава, или от тленно богатство, или от страшна завист, която изушава човека...Предлог за спорове у нас е св.Троица - а истинската причина е невероятната либса на любов. Всеки е двуличен и двоедушен - един се прави на овца, която крие в действителност лицето на вълк, а друг е рибар който лови риби за да ги погуби. Такива са предводителите и водачите, но не пада по-долу и народа! Всеки е мъдър и опитен за правене на зло - даже и без вожд.
Няма вече различаване на добро и зло, няма разлика между благоразумна старост и безрасъдна младост, между богобоязливо битие и разпътен живот. Остана само един закон - предимството принадлежи на този , който е по-порочен от всички! Да погине този, който е по-порочен от всички! Да погине и този, който пръв въведе тук в стадото хора негодни! Те - нашите врагове желаят да им принадлежи и Бог и светът, и всичко земно.......
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Перлите на нашите бащи

Мнениеот Зограф » чет апр 28, 2011 2:21 pm

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СЛОВОТО НА СВ. ГРИГОРИЙ "ПЛАЧА И РИДАЯ....."
Те същите искат добрите хора да се трудят напразно. За нашите съдии би било най-удобно да се премахне /църковната/ истина и всичко да се слее в едно: Христос, човек, слънце, светлина, мрак, ангел и демон; те искат да се почитат едновременно и наравно както апостол Петър, така и богоубиецът Искариот, свещенният Иерусалим и злочестивия Вавилон, да имат равна цена и златото и среброто и желязото; да имат еднакво достойнство и бисерът и камъка,- ямата с помия и чистия извор. О, настъпваща гибел! Има ли някой изкустен певец, за да оплаче с плачевни песни туй що иде? Оставете и се отделете от злото скъпи мои приятели! Нека престанем да се товарим с нечестие! Най сетне накрая нека почетем Бога със чисти и свети жертви! И ако съм ви убедил - дойдете да се възползвате от това. Ако пък моето слово и моята старост, предизвикват дръзка насмешка у младите, или тези гарвани, които привличат над мен гибелен облак - тогава ще свидетелствам, пред десницата на безсмъртния Бог на Страшния ден, че аз не съм техен съпрестолник, нито събрат, нито пък сътрудник и не желая да участвувам с тях в събор, в плуване или на път. Нека те вървят по своя път, - аз пък ще потърся да се приютя в ковчега на Ноя, за да се спася в него от съучастие в греховете им. След това бидейки далеч от злите ще се постарая да напусна Содом преди да е дошъл краят му...
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Перлите на нашите бащи

Мнениеот Aurelia Felix » нед май 01, 2011 4:20 pm

Зографе, като чета думите на св. Григорий си мисля колко съвременно звучат....

За края на този живот и неговия смисъл
св.Аврелий Августин

Но нека добавим, мнозина християни са убити и са убити с отвратителна изобретателност в начините за умъртвяване! Дори такава смърт да е трудно поносима, тя без съмнение е обща участ на всички, които са родени в този живот. Защото зная, че не е умирал никой досега, който не е осъден да умре в бъдеще.
Краят на живота превръща и краткия, и дългия земен път в едно и също преживяване - толкова продължително, колкото и мигновено. Смъртта уеднаквява и дългото, и бързопреходното човешко битие. Защото от две неща, които престават да съществуват по еднакъв начин, едното не е по-добро и другото - по-лошо, или едното по-значително, а другото - по-тленно.
Какво значение има с каква смърт приключва животът, след като онзи, който умира веднъж, няма да умре втори път по същия начин?... И понеже неизброимите видове смърт застрашават всеки смъртен постоянно и неотменно, докато стане ясно коя от тях ще бъде негова гибел, аз питам дали не е по-добре да изстрада една от тях, умирайки, или да се страхува от всички, оставайки жив?
Добре зная колко по-лесен е изборът да се живее дълго в страх от толкова много смърти, отколкото да се умре веднъж и така да се избегнат всички те. Но едно е боязливото и безсилно бягство на плътта, съвсем друго - убедително ясният глас на душата.
Смъртта не трябва да се възприема като зловещ край, доколкото праведен живот я предшества. Защото смъртта се превръща в ужасно изпитание заради възмездието, което я следва.
Тези, които са предопределени да умрат, които по необходимост са обречени на смърт, не трябва да се безпокоят от каква смърт ще си отидат, а към какво място смъртта им ще ги поведе.
Християните знаят, че смъртта на благочестивия бедняк сред обичта на кучетата, ближещи раните му, е далеч по-добра от тази на безчестния богаташ, легнал в пурпур и лен.
С какво тогава смъртта, с нейните най-грозни лица, би навредила на мъртвия, живял праведно?
За Божия град, т.1
small axe
Потребител
Мнения: 2485
Регистриран на: чет апр 23, 2009 7:23 pm

Re: Перлите на нашите бащи

Мнениеот small axe » чет май 05, 2011 3:06 pm

Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Перлите на нашите бащи

Мнениеот Aurelia Felix » ср май 18, 2011 10:35 pm

Държавите без справедливост са престъпни

Aurelius Augustinus Sanctus

Ако справедливостта бъде отнета, какво тогава са държавите, ако не разбойнически шайки, единство от грабежи, интриги и измами? Защото какво друго са престъпните групи, ако не малки царства? Шайката е съставена от мъже, управлявана е по разпореждане на нейния предводител, сплотена е от съглашение за съучастие или договор за съюз. Плячката се разпределя съгласно закон на общността. Ако подобно зло чрез одобрението на порочни умове се разраства до такава степен, че завладява места, устройва си жилища, завладява градове и подчинява народи, то предполага и приема очевидно името царство, понеже животът му помага, но не чрез смекчаване на ненужната страст, а чрез обогатяването му с безнаказаност. Изящен и истинен е бил отговорът на заловения пират към Александър Велики. Когато владетелят попитал мъжа какво е искал да постигне, превръщайки морето във вражеска за другите кораби територия, той отговорил с благородна съпротива: "Каквото и ти си искал да постигнеш, подчинявайки цялата земя. Но понеже аз го правя с малък кораб, ме наричат разбойник, докато ти, който покоряваш с огромна флота се наричаш император.
из "За Божия град"


За нещастията, от които само тъмните духом се страхуват, и в които светът е потопен, дори и когато почита боговете си.

Достатъчно говорих за моралните и духовните падения, показвайки, че неистинните богове не се опитват да предпазят хората, които ги боготворят от гибелни изпитания, а дори усилват тяхното страдание.
Виждам, че сега трябва да спомена онези демони, от които езичникът изпитва ужас - глада, чумата, войната, насилието, пленничеството, жестоката смърт и всички подобни на тях.
Защото злите люде наричат тези страдания злини, но болката от тях не ги превръща в злодейци, нито ги насилва да хвалят доброто, оставяйки изконно нечисти сред добродетелите, които възхваляват. Те скърбят повече,ако притежават лош дом, отколкото лош живот, сякаш най-великото щастие за човека е да има всичко за себе си.
Всъщност дори и когато бяха свободно почитани, боговете им не се смиляваха и не ги защитаваха дори и от онези страдания, които ужасяваха само езическите души.
Защото в различни времена и земи преди идването на нашия Спасител човешката раса беше смазвана и погубвана с неизброими и понякога дори невъобразими бедствия. Кои други богове, ако не тези, светът е боготворял в този момент, като изключим юдейския народ, и освен него някои личности, достойни за Божията милост според тайната и справедлива преценка на Бог?
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Перлите на нашите бащи

Мнениеот Aurelia Felix » нед юни 05, 2011 10:01 pm

Макар долуцитираният текст да не е писан от християнин, посланието е изключително проницателно и вразумяващо, както и в пълна хармония с християнската нравственост.

Никой не греши само за своя сметка, разпространяваме безумието си върху околните и сами се заразяваме на свой ред. Затова отделният човек има пороците на целия народ - народът му ги е предал. Всеки, правейки лош другия, сам става такъв; научил се на лошо, после го предал на друг и в резултат - тази страхотна поквара: най-лошото у всеки, събрано накуп.
Затова нека си имаме пазач, който непрекъснато ни дърпа ушите, да разгонва слуховете и да опровергава всеобщите хвалебствия.

Природата не ни свързва с никой порок; тя ни е създала неопетнени и свободни. Не е изложила на показ нищо, с което да съблазни алчността ни. Сложила е златото и среброто под краката ни и е определила да се тъпче и мачка онова, заради което ние взаимно се тъпчем и мачкаме. Природата е вдигнала погледа ни към небето и е пожелала да се дивим на чудното великолепие: изгреви и залези, кръговия ход на забързания свят...

Ние сме извадили на бял свят златото и среброто, за да се сражаваме с желязо заради тях; ние сме разбили земните пластове и сме изровили причините и средствата за нещастията си; възлагаме на съдбата бедите си и не се срамуваме да поставяме най-високо онова, което е най-долу под земята. Искаш ли да знаеш колко фалшив е блясъкът, излъгал очите ти? Докато златото и среброто са зарити и тънат в своята кал, няма нищо по-отвратително, по-невзрачно от тях, нали? А ние ги извличаме чрез дълги, тъмни тунели. Докато се добиват и отделят от мръсотията, няма нищо по-неугледно от тях. Погледни накрая самите работници, чиито ръце пречистват безплодната земя на подземното царство - ще видиш с колко сажди са покрити. Но добитото омърсява повече душата, отколкото тялото и повече мръсотия има върху притежателя, а не върху производителя.

Затова се налага да бъдем съветвани, да имаме защитник на правилния начин на мислене, сред цялата глъчка и смут от измами да чуваме един глас. Какъв ще е този глас? Естествено, това ще е гласът, който ще ни нашепва спасителни слова. Когато те оглушават гръмките крясъци на амбициите, той ще ти каже: Няма защо да завиждаш на онези, които простолюдието нарича велики и щастливи; няма защо аплодисментите да нарушават равновесието и здравето на разсъдъка ти; няма защо преклонението пред пурпура и фасциите да смущава спокойствието ти; няма защо да смяташ онзи, комуто се прави път, за по-щастлив от теб, когото ликторът отстранява. Ако искаш да установиш власт за тебе полезна, за другите - не тежка, отстрани пороците. Ще се намерят мнозина, които палят градове, които изравняват със земята твърдини, векове наред непревземаеми, поколения наред надеждни; които издигат валове колкото крепости и с обсадните си машини срутват чудовищно високи стени. Мнозина обръщат в бягство цели армии, неудържимо напират в гърба на противника и стигат до Голямото море, опръскани с кръвта на цели народи; но и те, за да победят врага, преди това са били победени от желанието си. Никой не е устоял на нахлуването им, но самите те не са устояли на амбицията и жестокостта; тъкмо когато изглежда, че те гонят другите, всъщност са гонени.
Нещастният Александър е бил гонен от бяс да опостушава чужди територии, бил е запратен в незнайни земи. Да не мислиш, че е бил с ума си, когато е започнал плячкосването на Гърция, в която се е изучил, когато е отнел всекиму най-доброто - Спарта е накарал да робува, Атина - да мълчи?

Той вече бил обединил много царства в едно; вече гърци и перси се страхували от един и същи човек; вече и народите, оставени свободни от Дарий, надянали хомота: а той въпреки всичко се запътил отвъд океана и Слънцето, смятал за недостойно победите му да не следват стъпките на Херкулес и Либер, готвел насилие срещу самата природа. Той не че искал да върви, а не можел да спре, подобно на канара, сурнала се по нанадолнище - краят на падането й е да лежи срината.

Не добродетел и не разум е посъветвал Гней Помпей да води външни и вътрешни войни, а безумна любов към измамно величие. Хвърлял се е ту към Испания и войската на Серторий, ту прогонвал пиратите и умиротворявал моретата. Това е било само претекст да удържи властта си. Какво го е завлекло в Африка, или на север, или при Митридат, или в Армения, както и във всяко кътче на Азия? Очевидно безграничното му желание да се издига, макар само в собствените си очи да не е бил достатъчно велик. Какво е хвърлило Гай Цезар към гибел - едновременно и негова, и на държавата? Жаждата за слава, амбицията и липсата на мярка в стремежа към превъзходство над другите. Цезар не понасял пред себе си и едного, докато държавата двамина е допускала над себе си (бел.моя - Сенека говори за двамата консули). Гай Марий, който само веднъж е бил консул - понеже само първия път е получил тази длъжност, а следващите - заграбил, та когато громял тевтоните и кимврите, когато преследвал Югурта из пустините на Африка, да не мислиш, че добродетел го подтиквала да се хвърля в толкова опасности? Марий водел войската, амбицията водела него.

-------------

Виж колко различно живее човек пред хората и пред себе си. Усамотението само по себе си не ни прави безукорни, нито пък селският живот ни научава на пестеливост; просто когато липсва свидетел и зрител, пороците, за които е удоволствие да се показват и да бъдат забелязвани, се утаяват. Кой облича пурпурна тога, ако няма на кого да я покаже? Кой сипва самотния си обед в златен съд? Кой излегнат сам под сянката на някое дърво в полето, изважда на показ бляскавия си разкош? Никой не се гизди за пред собствените си очи, дори не за малцина или за близки, а разгръща арсенала на пороците си според мащаба на тълпата зрители.
Така е: почитателят и свидетелят са като масло в огъня за безумните ни мании. Ако ни накараш да не се показваме, ще ни накараш да не желаем. Амбицията, разкошът, властолюбието искат сцена; ако се скриеш, ще ги излекуваш.

Нека покаже как щастливците в очите на простолюдието треперят на своя завиден връх и объркани, имат за себе си мнение, съвсем различно от чуждото. Това, което за другите е връх, за тях самите е ръба на пропастта. Затова се ужасяват и треперят колчем погледнат надолу към бездната на своето величие: нали си представят всевъзможни падения - най-шеметни, от най-високото. Тогава се уплашват от придобивките, а благополучието - направило ги груби към околните - сега се обръща още по-грубо срещу тях.

---------------

Между лудостта, лекувана от лекарите, и всеобщата лудост няма никаква разлика, освен че при първата се мъчим от заболяване, при втората - от измамни представи. Причините за единия вид лудост произтичат от болестно състояние, другият вид сам е болест на духа. Ако някой почне да дава съвети на лудия как да говори, как да върви, как да се държи пред хората и как - насаме, той ще е по-ненормален и от него. Трябва да се лекува меланхолията и да се премахне самата причина за лудостта. Същото трябва да се прави и при другия тип лудост - като болест на духа. Самата тя трябва да се изтръгне, в противен случай думите на наставника ще отидат напразно.

Луций Аней Сенека, Нравствени писма до Луцилий
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Перлите на нашите бащи

Мнениеот Зограф » съб окт 27, 2012 12:16 am

СТАРЕЦЪТ КЛЕОПА
"....Човекът бива изкушаван от дявола от осем страни: отзад, отпред, отляво, отдясно, отгоре, отдолу, отвътре и отвън.
Отзад се изкушава човек, когато постоянно си припомня извършените в миналото грехове, като отново и отново се връща в спомените си за тях и ги преживява, като размишлява за тях или със сладострастние или като се отчайва и изпада в униние. Такова помнене на миналите ни съгрешения е дяволско изкушение.
Отпред се изкушава човек когато мисли със страх за бъдещето си; какво ще стане с него или със света, колко ще живее, ще има ли достатъчно осигурено бъдеще, ще има ли войни или други сериозни природни или финансови катастрофи. Въобще заниманието със всякакви догатки, предположения, пророчества, или предсказания и всичко останало което предизвиква страх от бъдещето.
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Перлите на нашите бащи

Мнениеот Зограф » съб окт 27, 2012 11:03 pm

СТАРЕЦЪТ КЛЕОПА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Отляво се изкушава човекът, когато дяволът го изкушава с явни грехове. Тогава той го подтиква да върши такива дела, за които знае, че са грях и зло, но хората въпреки това ги извършват. Това изкушение е ясно предложение за грях и в такива случаи човек греши съзнателно без да се заблуждава.
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Перлите на нашите бащи

Мнениеот Aurelia Felix » ср окт 31, 2012 9:05 pm

Зографе, "Плача и ридая" на св. Григорий е потресаващо! Сякаш ни е съвременник...
Има ли още? Ако има, много те моля да заделиш от ценното си време и да го поместиш!
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Перлите на нашите бащи

Мнениеот Зограф » чет ное 01, 2012 8:56 am

СВ. ГРИГОРИЙ БОГОСЛОВ Слово против лъжеепископите.
...Както войската трябва да бъде храбра, а не красива, така и домът ни трябва да бъде преди всичко здрав, а на второ място обзаведен с хубави мебели. Така е и с човешкия живот. Той може да бъде божествен когато води човека към Христа и се е избавил от мрежите на греха, ставайки неразсеян и невъзмутим / за изкушенията/. Другите вътрешно безсилни стават порочни и макар външно да ни заблуждават, можем да ги разпознаем по силния им ламтеж към всичко, което ги обикаля, понеже мислите им се въртят само около обкръжаващото ги. Техните устни без сърце се молят на великославния Христос. Такива постоянно се поставят в услуга на власт имащите и богатите и в зависимост от обстоятелствата се огъват в една или друга посока, като поклащана от вятъра тръстика и дават на народа не лекарство, а образец на всеки порок. И докато едните не се грижат за придобиване на богатства, нито се борят за високи престоли, нито пълзят и се умилкват ниско за човешка слава и приличат на царствен лъв.../каъвто желал и аз да бъда сред числото на тези молитвеници и кракът ми е стъпил вече в предверието/,.../ то другите мои събратя лъжеепископи/ с раболепието на лисица, са се превърнали в лешояди, хитреци и обладатели на всички видове пороци. И щом аз видях, че те са /съобщество на / негодни дела и грижливо обмислена измама, отстъпих назад и поставих крака си навън. Истина е, че понесох много огорчения и от други неправоверни /говори за последователите на Арий бел. моя/, при които и до сега отекват моите думи. За мен - камъни, за тях - новоизмисленото Божество на Троицата - ето даровете, които си разменихме! Но дори да съм отстъпвал, никога не съм се отрекъл от словото си. Сега съм повален. Тъпчи ме, тъпчи ме, злобна завист! Или може би пак ще те спра, макар сега /когато ме отстранявате от престола ми/ и ме изпращата в крайните предели на земята искате да ме затворите...
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Перлите на нашите бащи

Мнениеот Зограф » чет ное 01, 2012 10:34 pm

СВ. ГРИГОРИЙ БОГОСЛОВ ПРОДЪЛЖЕНИЕ
...вие, които дойдохте внезапно /за да спомогнете за отстраняването ми/ уж за укрепване на мира като египетски и македонски служители на Божиите закони и Тайнства ми миришете на нещо Западно и сурово. Срещу вас застанаха и уж се противопоставяха сонм високомъруващи от Изток. И едните и другите се нахвърлихте като диви глигани с добре наточени бивни и гледащи ме косо с огнени очи....А аз, съсипан от бедствията и болести...щом намерих удобен момент, излязох пред всички и казах следното: Вас, които Бог събра за да се съвещавате по богоугодни въпроси, считайте въпроса за мен решен....Аз ще бъда за вас като пророк Иона и макар да не съм виновен за бурята, ще се жертвам за спасяването на Кораба. Вземете ме и ме хвърлете по жребий Все някой гостоприемен кит от морските дълбини ще ми даде убежище. Не се радвах, когато се възкачвах на престола, а сега слизам доброволно от него... Това се случи между мен и тах...Край на словото. Ето аз съм дишащ покойник, ето аз съм победен и същевременно, колкото и да ви е чудно, сваляйки короната от главата ми, бидох увенчан /с нещо по-високо/ в замяна на епископския престол с присъщата му празна пищност, придобих от Бога божествени приятели в замяна на лицемерите, /които бяха около мен до сега/. Ккаво ще правя, след като избягах от това. Ще застана редом с ангелите и ще поднеса в дар на Църквата - сълзи. Дотук ме доведе Бог, като подложи на много превратности живота ми...Те ме имат за вече умрял,но нека знаят, че съм жив, дори ако на Теб, Отче, Ти бъде угодно да ми пратиш още по-тежки злини. /следва продължение/
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Перлите на нашите бащи

Мнениеот Зограф » чет яну 10, 2013 9:53 pm

СВ. ГРИГОРИЙ БОГОСЛОВ ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Сатаната чрез ..."гонителите още повече подкрепиха тези /християни/, които венценосните мъченици укрепиха в общ съюз. И ето, врагът изобрети нова, по-ефективна хитрост - като видя могъщото воинство /на Църквата/, пося гибелна вражда между водачите. Защото с падането на полководеца и цялата останала войска коленичи долу. И морският кораб, щом бъде лишен от кормчия, се преобръща и разбива в скалите... така всички търпят вреда от невежеството на управляващия ги. Казвам това на всички, които осъзнават дърбочината на пороците, на всички предстоятели на народа; ...сега всички - и чуждите и принадлежащите към нашата кошара - знаят едно място за злочестие и смърт, и това е заградената по-рано /епископска катедра/ където бе седалище на мъдрите, дворът на съвършенните, възвишението за ангелските хорове, решетката разделяща вечното от преходното. Така беше някога. А сега ми се струва, че чувам глашатай, който стои по средата и вика: "Елате тук, всички служители на греха, които сте станали за подигравка на хората, чревоугодници, затлъстели, безсрамни, високомерни, винопийци, бързи на лъжливи клевети, народни изедници, безнаказано посягащи върху чужди имоти, измамници, ласкатели на силните, ..двоедушни роби на изменчивото време, корали приемащи цвета на скалата, върху която се намират. Хора, невежи в небесното, новопросветени и проявяващи духовната си чернота, поради това, че греховноста ви се сравнява със светозарния Дух" на светоста... За всички вас /лукавия/ е приготвил широк престол, бутайте се и се блъскайте един друг, гонете другия, без да ви интересува, че той е съвършен, небошествен е, презира света, живее по Бога, и е добър свещенник на Господа.

Върни се в “писание и предание”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта