Въпрос относно правило от Вселенски събор

[Aurelia Felix]

Например има много, които смятат, че като спазят всички пости се оправдават пред Бога или Го умилостивяват. А пък ако не спазят пост - си слагат грях и разгневяват Бога.
И цялото им християнство е това - коремно благочестие.
Св.Йоан Златоуст с право е казвал, че ако постенето може да те направи праведник, то всички крави щяха да бъдат светии.

Но какъв смисъл от пост, молитва и дори причастие, ако сърцето остава пълно със злоба, завист, гордост и лукавство? На такива благочестивци Господ е казал: "Бирниците и блудниците ви изпреварват в Царството Небесно".

[anima]

Според мен не само постът, но и даването на милостиня в някои случаи може да бъде фалшиво благочестие, когато не е продиктувано от любов и състрадание, а от измамното чувство за себеправедност. Всичко идва от липсата на смирение. Смирението, съчетано с вяра и стремеж към Христос е това, което дава живот на всяко добродетелно чувство, мисъл или действие. То е фундамента, без който се превръщаме във варосани гробници. Може ли да имаме любов, ако нямаме смирение? Та нали любовта не търси своето, не се превъзнася и т.н.А светият апостол е казал съвсем ясно: "А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта. "А без смирението и любовта ни ще се изврати. Тогава оставаме без нищо и идва реда на коремното благочестие. Да ни спаси Господ!

[Aurelia Felix]

Горният пост е едно от най-хубавите и смислени неща, които напоследък съм чела в този форум. Да, абсолютно е така. Но нека не се заблуждаваме - ние сами по себе си, поради грехопадението нямаме любов, която да не е себична по един или друг начин. В истинската любов, която е жертвоготовна и състрадателна ние растем, растейки в Христа, а Сам Той е неин подател. Тя се развива в нас, като това развитие няма лимит.

Що се отнася до коремното благочестие, особено когато е съчетано с фанатизъм, то това е израз на личностна незрялост.

Господ казва на апостолите, че ако тяхната правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите те не могат да се спасят. Смятам, че под "правда на книжниците и фарисеите" Той има предвид точно външното и дори парадно благочестие без вътрешно такова.

Мисля, че лицемерието като състояние е вид духовна болест, защото разполовява човека, той не е единен в това, което е. И тази болест, освен че е бедствие за околните му, на първо място е същински ад за самия лицемер. Той не може да постигне блаженство и състоянието става почти безнадеждно, когато започне да търси причините за това си състояние в другите.

Ако трябва да избирам между съжителство с религиозен лицемер и фанатик и съжителство с тигър в клетка, без колебание ще отида в клетката при тигъра, като далеч по-безопасно място за душата си.

[small axe]

[Зограф]

Ще се опитам да обобща: Целта на християнския живот е придобиването на благодатта на Светия Дух. Всичките ни трудове като християни като молитвата, въздържанието, милостинята, поста и др. са само средства за постигането на тази главна цел - придобиването на Божията благодат. Всеки от нас, съобразно наклонностите си, може да наблегне повече на милостинята или на поста стига да се убеди, че така той постига главната цел Госпид да бъде в него.

[Aurelia Felix]

[small axe]

:) Да, вярата винаги е задължителна. Не можеш да спазиш например първата заповед от закона, ако не вярваш в Бога.
И Фарисеите са вервали, проблемът е наистина, че вярата им в Бога не е като на баща им Авраам. / имало и свястни фарисеи, да не забравяме, апостол Павел е добър пример, той просто е имал ревност за Бога, но не е според цялата истина/
Но, тия, лицемерите, за които говорим, тяхната вяра е дефакто суетна, тоест са в греха.
А вършенете на Моисеевите предписания в закона, са били именно изходен път за тях , даден от Бога, старият договор/завет/ е именно това, преди Христовото идване и жертва, тоест сянка на оправданието в Христа. Реалното оправдание става винаги поради Месията и съвършената му жертва за грях, няма друг начин, да разбира се.. Уточнението е точно.

[hopert]

Много сте прави за разсъжденията, че самото постене и самото спазване на правила, външно както книжниците и фарисеите, далеч не биха спасили душата на човек, ако нагласата му е користна. Просто ми беше интересно защо правилото не се спазва, а не дали ще се спасим или не ако не го спазваме : )

[Eleazar_Levi]

[Aurelia Felix]

[Next]