Да се знае, полезно за истински вярващите

въпроси за източниците на нашата вяра
Eleazar_Levi
Потребител
Мнения: 1478
Регистриран на: нед сеп 18, 2011 7:53 am

Да се знае, полезно за истински вярващите

Мнениеот Eleazar_Levi » пон авг 05, 2013 9:42 am

ПОСТОЯННОТО ПРИЧАСТЯВАНЕ
С ПРЕЧИСТИТЕ ТАЙНИ ХРИСТОВИ

Труд на свети Макарий Нотарас, Архиепископ на Коринт,
Обработена от свети Никодим Светогорец

Отпечатана за първи път във Венеция през 1783 от Анд. Вортоли, втори и трети път от Константин Дукаки, четвърти, а сега и пети път, за обща полза на православните християни, от Сотирий Схина в град Света Лариса
О д о б р е н а
от Светия Синод на Еладската Църква
Издава се с препоръката и за чест на манастира
Св. Павел на Света Гора
Преводът е направен от изданието на книгата от 1971 година във Волос от печатницата на ΑΥΙΩΝ ΣΩΤ. ΣΧΟΙΝΑ
.................................................................................................................................................
Глава І.
Относно това, че е необходимо православните християни да се причастяват често с божествените Тяло и Кръв на нашия Господ

Заповядано е всички православни християни да се причастяват често, на първо място от нашия Господ Иисус Христос; на второ, от деянията и каноните на светите апостоли и на свещените събори, а и от свидетелствата на светите отци. На трето място, от самите молитви, последование и свещенодействия на светата Литургия и на четвърто, от самото свето Причастие.
1. Преди да преподаде тайнството на Причастието, нашият Господ Иисус Христос казал: “А хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света” (Иоан 6:51), което означава, че божественото Причастие представлява за вярващите необходима и съставна част за духовния им живот в Христа. И понеже този духовен живот в Христос не трябва да гасне и да прекъсва, както казва ап. Павел: “Духа не угасяйте”(1 Сол.5:19), а трябва да е постоянен и непрекъснат, така че живите да не живеят за себе си, а за Онзи, Който умря и възкръсна за тях, пак според същия апостол. С други думи, за да не живеят вече живите егоистичен и плътски живот, а живот в Христа, както Той умря и възкръсна за тях, необходимо изискване е да е постоянно и онова, което е негова неразделна част – Божественото Причастие.

Затова и св. Иоан Златоуст, следвайки свещените канони на светите апостоли и на свещения събор, за което говорихме по-горе, и разсъждавайки, че всички литургически действия от Светата Литургия имат за цел причастяването на вярващите, счита за недостойни дори да влизат в храма онези, които отиват на литургия и не се причастяват. Светецът пише: “Виждам, че много пристъпват към Тялото Христово както дойде, от навик или задължение, отколкото от разум и размишление. Казват, че ако дойде времето на Светата Четиридесетница, в каквото и състояние се намира човек, може да пристъпи към св. Тайни. Същото е и когато дойде Богоявление. Но въпреки това, не времето прави човека достоен да пристъпи.”

Така че, без Светото Причастие, напразно се трудим.
Много от нас често търсят в себе си много добродетели, мислейки че могат да се спасят с тях, без често причастяване, което е почти невъзможно, тъй като не искат да се подчинят на Божията воля и да се причастяват често, съгласно реда на Църквата, на всяка отслужвана Литургия, когато се събират в храма.


ГЛАВА ІІІ
ВЪЗРАЖЕНИЕ 1


Има благочестиви християни, които не знаят Писанията и като видят някой християнин да се причастява често, те го възпрепятстват и упрекват, като казват, че това е само за свещениците; ако искаш да се причастяваш често, казват, стани и ти свещеник.
На такива ще отговорим не с наши думи, а с думи на Светото Писание, Свещените Събори, думи на някои светци и учители на ЦъркватаПо време на причастяването, сиреч, когато трябва да се причастят, няма никаква разлика между свещениците и миряните, или монасите.Удивлявам се и недоумявам, ако се намират такива свещеници, които връщат пристъпващите към Тайните. И даже не се замислят, че лъжат с думите, които самите те казват. Понеже самите те в края на литургията призовават на висок глас и поканват всички вярващи с думите: “със страх Божий, вяра и любов пристъпете”, или, приближете се за да приемете Тайните; и след това, пак самите те да се отричат от своите думи и да прогонват идващите за Свето Причастие. Аз не зная как да нарека това безредие.



Относно тези които както казват, да не изследваме архиереите, учителите и духовниците, но да се подчиняваме на всичко, Св. Василий отговаря: “Необходимо е началстващия в словото с много обмисляне и изпитване да прави и да говори, с цел благоугаждане на Бога, като длъжен да бъде изпитан и засвидетелстван и от онези, които са му верни”.
И пак [казва]: “Онези от слушащите, които са образовани в Писанията, да изпитват [δοκιμάζειν] казаното от учителите; и онова, което е съгласно с Писанията, трябва да се приема, а онова, което им е чуждо, трябва да се отхвърля; и онези, които настояват на това учение, трябва съвършено да се отхвърлят”. И отново: “Необходимо е всяко слово и елемент [на вярата] да се засвидетелства с боговдъхновеното Писание, за да бъдат узнати добрите и отхвърлени лукавите”

Преводач – Тодор Енчев


п.п. Има и още откъси, които са много по-хард.
Eleazar_Levi
Потребител
Мнения: 1478
Регистриран на: нед сеп 18, 2011 7:53 am

Re: Да се знае, полезно за истински вярващите

Мнениеот Eleazar_Levi » пон авг 05, 2013 9:59 am

small axe
Потребител
Мнения: 2485
Регистриран на: чет апр 23, 2009 7:23 pm

Re: Да се знае, полезно за истински вярващите

Мнениеот small axe » пон авг 05, 2013 2:03 pm

Eleazar_Levi
Потребител
Мнения: 1478
Регистриран на: нед сеп 18, 2011 7:53 am

Re: Да се знае, полезно за истински вярващите

Мнениеот Eleazar_Levi » пон авг 05, 2013 5:51 pm

Смол, въобще не съм се съмнявал че ще ти хареса.
Точно така, православието препоръчва такъв подход.
Думите да повторим са на един от стълбовете на православието, какъвто е св.Василий Велики.
Eleazar_Levi
Потребител
Мнения: 1478
Регистриран на: нед сеп 18, 2011 7:53 am

Re: Да се знае, полезно за истински вярващите

Мнениеот Eleazar_Levi » ср авг 07, 2013 10:11 am

Следването на светите отци се проявява както в молитвата и богослужението, така и в богословието. Но докато в молитвата и богослужението то е постоянно, то в богословски план в по-новата история се стигнало до отстъпване от светоотеческото учение под отрицателното влияние на западното богословие. До такова влияние се е стигнало, когато представителите на Православната църква са се намесвали, без да е било необходимо, в богословските спорове между римокатолици и протестанти и погрешно са заставали на страната на едните или на другите. Такъв е случаят с изповеданието на вярата на Петър Могила, който възприел римокатолически възгледи, както и с изповеданието на вярата на Кирил Лукарис, който застъпвал протестантски, калвинистки позиции. В този аспект има голяма доза истина в ироничните, злонамерени думи на униатския епископ Ипатий Поцей, който е писал на патриарх Мелетий Пигас, че „Калвин е заменил Атанасий в Александрия, че Лутер се е възцарил в Константинопол, а Цвингли — в Йерусалим“[1]. Без съмнение в отношението си към западната богословска мисъл православното богословие е направило двояка грешка: а) по отношение на метода, тъй като е възприет методът на конфесионалното богословие и б) по отношение на позициите, тъй като са използвани аргументи, чужди на Преданието и на живия опит на Православната църква.

Богословието след XVII в. постепенно се отдалечавало от живота на Църквата, така че вече не е чувало ритъма на нейното сърце, не е изразявало нейната вяра и нейното свидетелство, докато в дълбините на църковния опит вярата е запазена непроменена. Настъпилото разделение между богословието и благочестието, между богословската ученост и духовността, между богословските училища и църковния живот[2] можело да се преодолее само чрез връщане към историческия опит на Църквата, към нейния богослужебен живот и богословие, което би извирало от Преданието като средоточие на живота на вярващите. Това е бил единственият и добре познат път на отците на Църквата през вековете, а връщането към този път и към автентичното преживяване на Бога е могло да бъде единствената гаранция, че богословието ще изразява автентичната вяра и опит на Църквата.

Източник
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Да се знае, полезно за истински вярващите

Мнениеот Зограф » нед авг 11, 2013 9:48 pm

Eleazar_Levi
Потребител
Мнения: 1478
Регистриран на: нед сеп 18, 2011 7:53 am

Re: Да се знае, полезно за истински вярващите

Мнениеот Eleazar_Levi » пон авг 12, 2013 9:31 am

Книга Даниил е представена с един стих в Богослужението.
Като цяло книгата има по-друга стойност, колкото до съвременните богослови не знам, но мога да ви кажа че сериозните тълкователи на Библията, какъвто е например св.Иоан Златоуст често имат мнения, които не са напълно в стила на общоизвестното.
Например книга "Второзаконие" се приема от св.И.Златоуст за малко по-различна като история, а не като книга написана от Моисей.
Академичното богословие непрекъснато се развива, някои неща търпят критика, някои са либерални, други са консервативно натоварени, но като цяло трябва да си признаем че текстокритичния анализ сам по себе си не е лош в никакъв случай.
Всичко опира до изводите които се правят.

П.п. Първите глави на Битие, също понякога се разглеждат в по-друга светлина, и това също не е от вчера, Александрийската православна школа(става въпрос за времето до Vв.) също е имала мнение по-различно от общоизвестното.

П.п 2 Да повторя, всичко зависи от изводите, които се правят, науката сама по себе си никога не е лоша.
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Да се знае, полезно за истински вярващите

Мнениеот Кабрал » пон фев 01, 2016 7:24 pm


Върни се в “писание и предание”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта