Притча за старецът от планината

споделете вашите впечатления от интересни събития
Paladin
Потребител
Мнения: 108
Регистриран на: съб ное 17, 2007 3:11 pm

Притча за старецът от планината

Мнениеот Paladin » съб май 24, 2014 4:32 pm

Веднъж един беден младеж отишъл при изворите на Синята планина да търси злато. Три дена вървял из пущинаците, докато намери тайния извор с малкото езерце.
Неочаквано пред него се появил един белобрад старец, облечен в снежнобели одежди и с ясенова тояга в ръката.
- Що дириш на свещения извор? Тука не е за всеки!- рекъл строго той.
- Търся злато.
- А от какво злато имаш нужда?
Момъкът се зачудил как тъй има различно злато.
- Такова злато, с което да си купя къща, имот, кола. Ще имам хубави дрехи и ще живея безгрижно и весело.
- Весело, казваш...Хм.. Вземи това сито и гребни от извора със затворени очи!
Сей-сей...сей-сей..Каквото посееш-това ще пожънеш. А сега-отвори очи!
Погледнал Петър и видял- цялото сито пълно със самородни късчета злато, колкото лешници.
- Е- кое избираш? Горното или долното?- позасмял се мъдреца.
- Горното, разбира се-горното!
- Сигурен ли си? Добре- тъй да бъде....
Отишъл си момъкът и сторил това, което си наумил. Станал заможен, облякъл се в скъпи дрехи. Но хокал и биел ратаите, превърнал се в зъл и алчен чорбаджия.
Ходел сам като вълк и никой не го обичал.Една нощ слугите подпалили дома му.
Петър усетил пламъците, увиващи се около него и завикал.
- Помощ, Мъдрецо от планината! Помощ!
И в сетния миг се намерил във вълшебното езерце, а изгорелите му дрехи пушели и за тях и просяк не би дал петак.
- Помощ, мъдрецо! Разкайвам се! Не искам златото!Нека да съм беден, но щастлив!
- Обратно...обратно не може. Няма да е тъй лесно, както преди. Ще има много болка. Приемаш ли?
- Приемам, само да се свърши тази мъка.
- Вземи пак ситото и загреби. Отсей доброто от лошото. Спомни си греховете и се покай за стореното. Сей-сей...сей-сей...Каквото посееш- това ще пожънеш.
Спомнил си Петър греховете и всеки път сякаш нажежено желязо се допирало до сърцето му. Сетил се как натирил непразна изгората си Боряна- нали бедно момиче не е за него. Спомнил си как нагрубявал майка си и тя се върнала в сламената колибка- тъй не можела да понася злинята на сина си. Преживял отново как гонел просяците и набил жестоко едно ратайско дете, откъснало ябълка от двора му.
Болките били неописуеми. Спомените нахлували и сълзите се стичали от лицето му....
- А сега-отвори очи!- побутнал го мъдрецът.
Момъкът отворил очи и не можел да повярва.
- Но...това в ситото са камъни.
- Да, защото ги гледаш с други очи. А сега-виж пресятото!
Погледнал младежът и видял в купчинката фин пясък един бисер, който преливал в цветовете на дъгата.
-Ах, колко е красив! Как не съм можал да го зърна отнапред?
- Вземи го. Той е душата ти, изтърпяла пречистването. Иди си и не греши повече…
Отишъл си Петър право в колибата. На колене помолил за прошка майка си и невеста Боряна, която го дарила с мъжка рожба. И заживели щастливо.

Данаил 7.9. ... бяха положени престоли и Старият по дни седна, Чието облекло беше бяло като сняг и космите на главата Му - като чиста вълна...
7.10. ... съдилището бе открито и книгите се отвориха.

Върни се в “литература, театрално и киноизкуство”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта