За протестантизма, католицизма и „латинския плен”

разкажете за вашите колебания и приключения по пътя към вярата
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

За протестантизма, католицизма и „латинския плен”

Мнениеот Next » пон авг 10, 2015 8:33 am

За протестантизма, католицизма и „латинския плен”

"Архимандрит Рафаил (Карелин) отговаря на въпроси на портала Pravoslavie.ru

В различни времена Православието в по-голяма или по-малка степен било нападано от различни ереси. В последните векове особено се увеличиха нападенията от страна на католицизма и протестантизма. Коя от тези ереси по своето влияние е по-страшна за православните? Спрямо коя от тях е изработена по-съвършена противоотрова?

- От времето на отпадането на Рим от вселенското Православие у нас се е натрупало голямо количество апологетична литература, в която подробно са разгледани и изследвани разногласията между католицизма и Православието. Трябва да кажем, че с всяко столетие образувалият се разрив все повече се разширявал и задълбочавал вследствие на това, че Рим приемал нови догмати и канони несъвместими с учението на древната Църква. Нарастващото влияние на йезуитския орден на Запад внесло в съзнанието на латинските теолози мощното течение на либерализма и хуманизма (трябва да кажем, че самата дума „йезуитство” станала синоним на прагматизма и неподбиране на средствата за достигане на поставената цел). Между Православието и католицизма са прокарани ясни граници, които не могат да бъдат преместени или унищожени нито от икуменизма, нито от вълните на нарастващата секуларизация.

По-сложна е работата при протестантизма. За разлика от католицизма протестантизмът представлява конгломерат от конфесии, деноминации, секти и теологически школи, вследствие на което при него не е налице единна богословска концепция. Общото, което е характерно за протестантизма, това, което е нещо като негово кредо, е отхвърлянето и разрушаването на Преданието и неговата замяна с частни мнения и субективни тълкувания на Свещеното Писание. Именно заради аморфността и многообразието протестантизмът по-лесно може да бъде маскиран като Православие. В това отношение той има и своите единомишленици и съюзници - „православните” богослови-модернисти, които се стараят да дискредитират Свещеното Предание и да разрушат отвътре самото Православие. Затова в настояще време аз намирам протестантизма за по-добре замаскиран и по-опасен противник от католицизма.

Що се касае до противоотровата от лъжеученията и ересите, то за главна противоотрова считам придобиването на благодатта на Светия Дух[1]. Благодатта прави православен не само ума, но и сърцето на човека, и той непосредствено усеща и познава с духовната си интуиция, че спасението е възможно само в Църквата, в нейното Предание, догматиката и литургиката, че Църквата е Ковчег, вън от който да се спаси човек от потопа на злото и греха е невъзможно. Само че ако разгледаме тази аналогия, то и в спасителния ковчег се намерили Хам и Ханаан. Необходимо условие за спасението се явява пребиваването в Църквата, само че спасението не протича механично, а зависи освен от благодатта също тъй от волята и живота на всеки човек.

Да се говори кой е по-близко до спасението – католиците или другите еретици – на мен ми изглежда безсмислено. По време на потопа едни хора загивали в равнините, други бягали в планините, възлизали на самите върхове, но и там ги застигнали вълните и всички заедно намерили общия си гроб в океанската бездна. Все едно дали ще потънеш близо или далеч от брега.

Какво бихте казали относно представите на някои богослови за „латински плен”, в който по тяхно мнение нашата Църква пребивава едва ли не няколко века?

- Що се отнася до обвиненията на Православната Църква в „латински (западен) плен”, това е едромащабна провокация на модернистите, чиято цел е да намерят благовидна причина за осъществяване на разрушителни замисли и реформи в самата Православна Църква.

Модернистите оглушително крещят за необходимостта от „очистване” на Православието от латинското влияние, но в действителност те са измислили този прийом с цел да очистят Православието от самото Православие, да дискредитират православното Предание, заключено в църковната химнография, съборните постановления, агиографията и църковния устав. Модернистите дори не се стесняват да твърдят, че значителна част от Преданието е митология.

Трябва да кажем, че католицизмът има за своя основа древното християнство, което впоследствие било изопачено и обезобразено от човешки измислици и страсти, като например сливане с политиката (което се проявило в цезаропапизма), разрушаване на съборното начало, култ към първоиерарха, стремеж към уния не само с други вероизповедания, но и с полуезическия дух на света (по пътя на перманентната секуларизация).

Но всички тези негативи не ни дават право да смятаме католицизма за антихристиянско явление, както пожелал да представи нещата Лутер. До момента на трагичното отпадане от вселенското Православие Рим принадлежал към едната Църква и след отпадането съхранил част от това, което й принадлежало. Затова отхвърляйки заблудите на католицизма, ние сме длъжни да отбележим, че наред с наносните пластове от човешки измислици в него се съхранили остатъци от древното учение. Католицизмът замърсил древното Предание, но не го унищожил изцяло. А протестантизмът с железен чук разбил остатъците от стените на полуразрушения олтар.

Следващият прийом на модернистите е да обвиняват православното богословие в насаждане на западната схоластика като едно от доказателствата за „латинския плен”. Трябва да отбележим, че схоластиката съвсем не е безплодна софистика, а стремеж да се приведат богословските знания в определена система, като се използват принципите на анализа и синтеза, методите на дедукция и индукция. Ще отбележим още и че в Старозаветната Църква първоначално съществувало устно Свещено Предание, но впоследствие във връзка с понижаването духовното ниво на хората възникнала нужда от оформянето му във вид на Свещено Писание, за да не бъде напълно загубено.

Нещо подобно можем да видим при прехода от патристиката към схоластическото богословие, когато било необходимо да се запазят чрез богословска система християнските умозрителни истини. Това също било изискване на времето във връзка с духа на нарастващата секуларизация. При това в православното богословие схоластиката не отхвърляла патристиката, а се опирала на нея. За съжаление, на Запад заедно със схоластиката в теологията започнал да прониква рационализмът, а именно стремежът не само да се даде обща картина на догматиката и тя да се поясни, а да се провери самата догматика чрез човешкия разсъдък. Точно тази злоупотреба дискредитирала схоластиката и незаслужено й придала негативен характер. Но сама по себе си схоластиката се явила и се явява необходим етап в историята на догматиката. Без нея съвременното богословие би се превърнало в хаос от частни мнения. В православния Изток схоластиката в повечето случаи се употребявала като метод на училищното обучение.

На Запад схоластиката се появила няколко века по-рано, отколкото на Изток и затова не е изненадващо, че православните богослови могли да използват като работен материал някои католически текстове, премахвайки от тях погрешните и неправилни постановки и очиствайки ги от по-късни заблуди и теологически изкривявания. Такъв тип работа напомня работата, която са извършили отците на Църквата, използвайки в своите съчинения езика и терминологията на античната философия. При това те са преосмисляли такива заимствания и вливали в старата форма ново съдържание, а в някои случаи развивали и уточнявали тази терминология, приспособявайки я към християнското учение.

До ХХ век никой не упреквал Църквата в „латински плен” и отстъпление от православното вероучение. И едва в началото на революционния ХХ век се раздали гласове, настояващи за реформи в Православието. За съжаление, някои такива гласове прозвучали от духовните училища. В това време част от преподавателите, дори част от свещениците, били опиянени от думата „свобода”. Стигало се дотам, че зад стените на духовните академии те демонстративно служели панихиди за революционни активисти (напр. за лейтенант Шмидт[2]), произнасяли и печатали проповеди, в които гневно изобличавали потушаването на въстанието от 1905 г. (което Ленин нарекъл „генерална репетиция за Октомврийската революция”), участвали в стачки и т. н., изобщо изразявали солидарност с бъдещите си гробокопачи.

В тази именно среда възникнал лозунгът „обновено православие” и се появил този груб израз „латински плен на Църквата”. Един от видните богослови от онова време писал: „Учението за изкуплението вече не удовлетворява нашите съвременници, на тях са им нужни нови идеи”. Такива думи означавали отказ от вечните истини на християнството в интерес на прагматизма.

„Латински плен” никога не е имало и не е могло да има в Църквата, иначе тя би загубила своята боговдъхновеност, би престанала да бъде „стълб и крепило на истината”, пазител на огъня на Петдесетница и непорочна Христова Невеста.

Сайт на архимандрит Рафаил (Карелин)"

"Лирическо" отклонение: "Да си избира правителство има право само този народ, който е постоянно наясно какво се случва" Томас Джеферсън
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: За протестантизма, католицизма и „латинския плен”

Мнениеот Aurelia Felix » пон авг 10, 2015 12:04 pm

Може би думата "плен" е пресилена, но латинско влияние в руското богословие има и още как. То е особено видно в иконографията, най-близкия до нас пример са иконите в св. Ал. Невски.
Днес най-опасно за православните не са точно ересите, а непознаването на самата ортодоксия. Като не си познаваш вярата лесно ставаш жертва на ересите. Най-опасни са не папите и пасторите, а православните епископи, които в повечето случаи нито ги е грижа за поверените им от Бога да ги учат на здравото учение, нито дават пример на паството с поведението си. Точно обратното вършат. И затова много кръстени православни българи отидоха при католиците и протестантите.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: За протестантизма, католицизма и „латинския плен”

Мнениеот Next » пон авг 10, 2015 4:50 pm

Борис
Потребител
Мнения: 215
Регистриран на: чет май 02, 2013 9:40 pm

Re: За протестантизма, католицизма и „латинския плен”

Мнениеот Борис » пон авг 10, 2015 5:33 pm

Архимандрит Рафаил се е изказал и по отношение на родния Фотий:

http://karelin-r.ru/faq/answer/1000/35/index.html
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: За протестантизма, католицизма и „латинския плен”

Мнениеот Aurelia Felix » пон авг 10, 2015 6:54 pm

laikos
Потребител
Мнения: 199
Регистриран на: чет фев 05, 2015 8:42 pm

Re: За протестантизма, католицизма и „латинския плен”

Мнениеот laikos » вт авг 11, 2015 9:23 pm

Да, архимандрит Рафаил има своеобразно мнение за Църквата.

Нека си пише против икуменизма и модернизма, но си общува в тайнствата и поменава еретичестващите.

А впрочем кои ще бъдат оправдани на Съда, слушателите или изпълнителите на закона?

Кое е по-важно: много да знаеш и добре да богоСЛОВСТВАШ, или реално да живеещ е единение с Христа и Неговата Църква?

А каква би била съдбата на тези, които имат знание за Истината, но не са в общение с Него - общение реално, литургично, а не имагинерно?!

И всъщност какъв пример с живота си дава архимандрита?
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: За протестантизма, католицизма и „латинския плен”

Мнениеот Aurelia Felix » вт авг 11, 2015 10:20 pm

Според Вас това пророчество за църквата в последните дни изпълнило ли се е вече?

Пророчество за бъдещо беззаконие от свети Анатолий (млади) (+1922)

Откъс от писмо от Оптинския старец [и нов мъченик] свети Анатолий (млади)

Източник: (Православен живот #3 1993г.)
Преведено от английски от Георги Георгиев (hip0)


И от това ще се разпространят ереси навсякъде и ще измамят много хора. Врагът на човечеството ще действа с хитрина, за да завлича в ереси, ако е възможно дори избраните.

Той няма да започне с рязко отричане на догмата на Светата Троица, Богочовечеството на Господ Иисус Христос и достойнството на Св. Богородица (Теотокос – предвечно девствената), но ще започне едва забележимо да изопачава учението и наредбите в църквата и техния дух, завещан и до нас от светите отци чрез Светия Дух.

Малко ще забележат тези измами на врага – само тези, които са по-опитни в духовния живот. Еретиците ще вземат власт в църквата и ще поставят своите слуги навсякъде; благочестивите ще се гледат с презрение. Той (Бог) е казал: “по техните плодове ще ги познаете” и така по техните плодове, както и по действията на еретиците, стремете се да ги различите от истинските пастири.

Тези са духовни крадци, грабещи духовното паство, и те ще влязат в кошарата (църквата), изкачвайки се по някой друг път, използвайки сила и потъпкване на божествените устави. Господ ги нарича разбойници (Св. Йоан 10:1). Наистина тяхна първа задача ще бъде преследването на истинските пастири, тяхното затваряне и заточение (изгнание), защото без това би било невъзможно да ограбят овците.

Затова, сине мой, когато видиш нарушение на традицията на отците в църквата и божествения ред в църквата, реда, установен от Бога, знай, че еретиците вече са се появили, въпреки че за известно време те може да скриват своето безбожие, или ще изопачават божествената вяра незабележимо, за да успеят по-добре да примамят и да подлъжат неопитните в мрежата.

Гонението ще бъде насочено не само срещу пастирите, но и срещу всички слуги на Бога, защото всички тези, които са владени от ерес, няма да понасят благочестието. Разпознайте тези вълци в овчи кожи по техния горд нрав и любов към власт. Те ще са клеветници, изменници, навсякъде посявайки враждебност и злоба; ето затова Господ казва: по техните плодове ще ги познаете. Истинските служители на Бога са смирени, обичат ближния и се подчиняват на църквата.

Монашеството ще бъде много подтиснато от еретиците и манастирският живот ще бъде презиран. Манастирите ще станат рядкост, броят на манастирите ще намалее и тези, които останат, ще бъдат подложени на насилие.

Тези, мразещи манастирския живот обаче, имайки само вид на благочестивост, ще се стремят да привлекат монасите на своя страна, като им обещават земни богатства, а ще заплашват тези, които им се противопоставят, с гонение (изгонване).

Тези опасности ще причинят голямо отчаяние между малодушните (колебливите/страхливите), но ти, синко мой, радвай се, че си доживял това време, защото тогава верните, които не са показали каквито и да е други добродетели, ще получат корони, само защото са държали вярата здраво, според думите на Господ (Св. Матей 10:32).

Бой се от Бога, синко мой. Бой се да не загубиш короната, приготвена (за теб), бой се да не бъдеш отхвърлен от Христос във външната тъмнина и вечните мъки. Стой смело във вярата и ако е нужно, понеси гонение и други мъки, защото Господ ще бъде с теб... и светите мъченици и изповедници, те ще те гледат връз ти и твоята борба с радост.

Но горко на монасите, които в тези дни ще бъдат свързани с имане на земни блага (имане) и богатства, които заради любовта към спокойствието ще бъдат готови да се предадат на еретиците. Те ще приспят съвестта си, казвайки си: “Ние запазваме и спасяваме манастира и Бог ще ни прости”. Злочестите и слепите изобщо няма да разбират, ще чрез тази ерес демоните ще влязат в манастира и тогава вече няма да е свят манастир, а единствено стени, от които Благодатта ще отстъпи.

Бог обаче е по-велик от врага и Той няма никога да забрави Своите слуги. Истински християни ще останат до края на времето, само че те ще изберат да живеят в уединени, пустинни места. Не се бойте от скърбите, по-скоро се бойте от гибелни ереси, защото те ни лишават от небесната Благодат и ни разделят от Христа. Ето защо Господ ни е наредил да считаме еретиците за езичници и митари.

И така, синко мой, засилвай се в Благодатта на Иисус Христос. Бързай да изповядаш вярата, да понесеш страдание, както добър войн на Иисуса Христа
(II св. Тимотей 2:13). Който е казал, бъдете предани до смърт и аз ще ви дам короната на живота. (Откр. 2:10).

На него, с Отца и Светия Дух, да бъде слава, чест и владичество във всички векове. Амин!

и ако се е изпълнило, то според него истинските християни вече няма как да пребивават в никоя официална, светски призната, видима църква.
laikos
Потребител
Мнения: 199
Регистриран на: чет фев 05, 2015 8:42 pm

Re: За протестантизма, католицизма и „латинския плен”

Мнениеот laikos » чет авг 13, 2015 4:23 pm

Това да не е било видение/пророчество специално за БПЦ?

Ако пък не е автентично, а е по-късно изфабрикувано, то обезателно го е написал някой от нашата поместна официална църква - черпейки вдъховение от църковната ни действителност...

Имам чувството, че в текста направо може да се замества с конкретни имена и случки!
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: За протестантизма, католицизма и „латинския плен”

Мнениеот Aurelia Felix » пет авг 14, 2015 12:58 pm

:)
За съжаление обаче има доста пророчества за състоянието на църквата и християните в последните дни, като започнем още от св. апостоли Петър и Павел, минем през св. Антоний Велики, та се стигне до наши почти съвременни светци. И няма нито едно оптимистично, все са в тоя дух. Освен това всички се изпълняват поразително точно. Затова намирам за вярно горното пророчество.
----
Иначе зная, че се фабрикуват какви ли не глупости и ереси и се приписват на светци, това е стара практика на псевдо-християните. Не знам дали знаете, но още през 4-5 век в Александрия е имало цял цех, бълващ гностични писания, приписвани на авторитетни християни. Та в това отношение псевдо християните нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили.
-----

Тези песимистични на пръв поглед пророчества обаче не са дадени, за да ни отчайват, а напротив - за да не загубим вярата си, гледайки ставащото около нас в църквата и в живота на християните като цяло.
laikos
Потребител
Мнения: 199
Регистриран на: чет фев 05, 2015 8:42 pm

Re: За протестантизма, католицизма и „латинския плен”

Мнениеот laikos » пет авг 14, 2015 1:06 pm

Получава се така, че те се сбъдват толкова точно, че чак да се усъмниш.

За наша жалост.

Уви за хората, които отъждествяват Църквата с организацията и казват, че послушанието било по-важно от Истината.
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: За протестантизма, католицизма и „латинския плен”

Мнениеот Кабрал » чет авг 27, 2015 8:37 pm

Точно защото не знаем дали едно пророчество се е сбъднало или не се държим о църквата. Иначе всеки ще реши, че нещо е станало и ще започне да създава собствени учения.
Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: За протестантизма, католицизма и „латинския плен”

Мнениеот Ника » пет апр 22, 2016 3:21 pm

Християнска Америка отдавна вече е образец на тъмно-езическо племе. През нощта на смъртта на известния певец Принс, хиляди наскърбени поклонници са отбелязали смъртта му, чрез бурни песни и танци.

Върни се в “пътят към храма”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта