Учителят - Петър Дънов и Всемирното Бяло Братство

[Next]

[Next]

Качих цялата книга: < тук е началото, продължава като 21 статии в блога.
Благодарности към Мариана, която сканира книгата...

Моля, ако видите каквато и да е печатна или друга грешка, пращайте на лични.
Ако не ви се чете цялата книга, много ще е полезно да знаяте обаче някои исторически факти за "учителя", "учението" му и учениците + съдбите на техните роднини.
Разделите започват тук:
-
-
-

[Next]

[prokimen]

Нещо много разпасан ми изглежда този фалшив атонит, който скъпи българската столица.

На снимката е неприятен. Липсва му излъчването. Ако да беше се позакопчал около врата, може би щеше да е по-благообразен и вдъхващ доверие.

Навремето, църковният шивач в гр. Горна Оряховица казваше: "Народът казва, че по дрехите посрещат, по акъла изпращат. Знайте от мен като шивач, че каквито са дрехите на човека, такъв му е и акълът"

Не съм чел книгата - пиар на фалшивия атонит, но ми е любопитно дали споменава и какво богословско мнение има по факта, че покойният Левкийски епископ Партений почиташе Ванга като свят човек.

Като иска да бъде реално интересен човек този монах от Германското подворие, нека понапише някоя друга книжка върху феномена, че голяма част от българското "канонично" свещенство работи ръка за ръка с всевъзможни врачки. Нека направи анкета по столичните храмове колко богомолци са изпратени в храма от врачките. Това не са празни приказки, а факти, които добре зная.

И в гр. Русе имаше два попа любимци на една прославена русенска врачка.

Един "мастит" поп с две образования пък беше в трудови отношения с няколко мага - целители - гадатели и прочее бесовски лобзания.

За попа зет на турския ходжа няма да говорим. Като монахът се мисли да е голям писател и научен работник, да запретва ръкави и да опише печалната реалност на братско-сестрински трудови оношения между маговете и паси-овце пастирите.

Господу помолимся да им е обилна вълната на овцете и на човекоподобните да им са дебелички портмонетата.

[Next]

Понеже затвориха платформата на стария ми блог, давам 2-те книги за Дънов тук:

[prokimen]

Имате ли свое обяснение за факта, че внукът на деен възрожденец за църковна независимост и син на първия български свещеник във Варна създава ново религиозно-филосовско учение? Защо родното Православие не е удовлетворило Дънов?

[Next]

Понеже въпроса беше за свое обяснение - да, имам. Никой не го е научил на труд.
Цял живот е живял като факир: за чужда сметка...

И това определено има връзка с мирогледа на всеки човек. Да поникне плод на дадена нива, трябва изпървом да се изчисти от бурени. Качествата на баща му, началниците на баща му - това на втора линия.

[Next]

Малко цитати от тук:

....Петър Дънов е син на варненския свещеник Константин Дъновски. По природа бил мързелив, непокорен и опърничав, а уче­нието не му вървяло. Учил малко в родния си град, но понеже се сприятелил с недобри другари, прекъснал училището. Колкото пари могъл да от­качи от своя добър баща, изял с тях и пропилял. Но нрав­ствено-разпуснатият му живот искал пари, пари и пак пари. Като видял, че няма какво повече да се пропилява, поставил си за цел да влезе под кожата на протестантите, та дано от тях падне нещо. Представил им се като човек, който напълно споделя техните въз­гледи. Сприятелили се, омагьосал ги и не след дълго те го изпратили в Америка да се школува в тяхно­то верую. И там Дънов вървял по същия път, и там изял доста чужди пари, ала нищо не постигнал. Нито наука научил, нито по-добър човек станал. Като видели накъде оти­ва работата, изпъдили го.

Сетне записал медицина, но на­ли и за нея трябва труд и прилежание, та и в нея не му провървяло. Сприятелил се с теософите, като се представил за техен човек. И тях омаял, а те със свои средства го изпратили в Индия да изучава тамошните факирски науки. Отишъл, правил, струвал, пари прахосал, но пак нищо не постигнал. Най-сетне, като се уверили и те, че е за нищо негоден, напъдили го.

След като бил изоставен от всички, останал без средства. Но разгулният жи­вот иска своето - пари, много пари. Поради което подобно на блудния син си спомнил за бащината къща и отечество, та се завърнал. Отишъл в родния си град, но не­радостното му минало му попречило да се застои. Всички го отбягвали, затова се преселил в София, където никой не го познавал, па и като многолюден град, по-малко кон­трольори на неговия разпуснат живот.

В София захванал да прави беседи на религиозни те­ми, но понеже знаел какво харесват хората, говорел им само това, което да им се понрави. Например ги съветвал така: „Вярата си пазете. Постоянно в църква ходете. Никакви сектанти в домовете си не приемайте. Само на църковни­те представители владиците и свещениците се повинувайте” и т.н. Но всичко това говорел, докато спечели доверие. Сетне лека полека започнал да се от­клонява от истинското православно уче­ние, като в замяна обещавал на слушателите си по-превъзходен път: че онзи, който го последва, ще се радва на една неограничена „свобода” и то „свобода във всяко едно отношение”. Свобода и политическа, и духовна, и в любовта. Навсякъде свобода. А на по-младите и нравствено пропадналите това мно­го им се понравило.

Мнозина, по-предвидливи и нравствено издигнати слу­шатели, като видели накъде отива работата, един по един напуснали това общество, но на тяхно място, научавайки се за идеологията на този „чуден учител”, дошли стремящи се към свободомислие. По този начин Петър Дънов и до днешен ден се радва на доста последователи, кои­то са му принесли в жертва и последния си залък ре­лигиозно здраве и семейно щастие.

За да замаскира своето истинско гибелно намерение, той никога не се отрича явно от християнството, а се представя като най-правилно разбиращ свещеното Пи­сание, дори за прероден Христос. Даже когато полицей­ските власти през 1917 година са снемали от него до­знание, той в самото дознание се е именувал православен......

[Next]

Както и по-горе видяхме, г-н Дънов всекидневно вну­шава на своите слушатели, които без съмнение са пове­чето от околните села и от София, че те трябва самоотвер­жено да се борят за една неограничена свобода във всяко едно отношение. „Никой няма право, казва той, да огра­ничава нито вашето сърце, нито вашия ум, нито вашата воля”[1]; и в друга беседа: „Избягвайте еднообразието във всичко! Разнообразие в науката, разнообразие в работата, разнообразие в любовта! Там води свободният дух!”[2]

А по отношение на блудството: „зачатието изкупва греха”. Няма никакво престъпление, никой няма право да те ограничава в твоето намерение. Ти намираш за твое добро да извършиш това или онова дело, извърши го. „Никой няма право да ограничава вашето сърце.” Ама някой не е съгласен с вас! Той няма право „да огра­ничава вашия ум”. Вие искате да си доставите някакво удоволствие - може­те. „Никой няма право да ограничава вашия ум, вашето сърце и вашата воля”. Така учи Дънов.

Ще си признаем, че неговите „необикновени вну­шения” не паднаха на камениста почва. Мнозина не само че ги слушаха, но се опитаха и на дело да приложат не­говото „необикновено учение”. Поради липса на място не е възможно да се цитира всичко онова, което е станало и става под вли­янието на това гибелно учение, но ще се задоволим само с няколко факти, които намираме най-подходящи за случая.

Така например един русенски дъновист постоянно биел своята жена. „Защо биеш жена си?” - запитали го съдиите.

— За да изкарам дяволите от нея — отговорил той съвсем сериозно.

— Ами че нали Евангелието запрещава да биеш другите? - запитали съдиите.

— Да, то запрещава, но аз не се намирам още на тая съвършена степен и затуй я бия - отговорил дъновистът. След което продължавал да бие съпругата си напълно спокоен, че душата му е още на ниска степен на съвършенство и че тя има време да се преражда и да се усъвършенства[3].

Ако вникнем по-добре в учението на Дънов и неговите последователи, ще видим, че то из основи разсипва нашия семеен и обществен живот.

Може би мнозина знаят за скандалната случка в гр. Стара Загора — там, където една доста интелигентна жена, заблуждавайки се в дъновизма заради някакъв си „духовен” мъж зарязала своя мъж и децата си.

Друга една дъновистка, увличайки се от дъновизма, искала да се спаси от дявола чрез прераж­дане и взела та се обесила край София, като всичкия си имот завещала на дъновисткото „Бяло Братство”.

Кой не знае дарбите и способностите на доцента при Софийския университет Сапунджиев, който само под влиянието на това гибелно учение, т. е. дъновизма, изгуби всякаква цел в живота и се самоуби?!

А младежът Александър Стоянов, който благодарение на дъновизма изпадна в анормално състояние, опита се да убие своите родители, но успя са­мо да ги нарани, тъй като бе заловен и обезоръжен?![4]

Кой не е срещал на площад „Св. Неделя” или из другите софийски улици „Жертвата на Дънов”, т. е. же­ната, която, бидейки разсипана от това сатанинско учение, за назидание на другите е поставила и постоянно носи на главата си жълта тенекиена табела с надпис „Жертвата на Дънов”!

Ами да говорим ли за хилядите нервни разстройства, припадъци и полудявания станали вследствие на разните Петър Дънови опити за сеанси и хипнотизации — доказани от медицинските власти!

Ами семейните разстройства! Малко ли са те? И за­що стават? Стават защото ето на що учи „необикновеният учител”: „Пожелаеш ли някого, пожелае ли те той, никой и нищо не трябва да се изпречва на брака на вашите души (и на вашите тела - шепнат понтифите[5] в нощните консилиабули[6])”. „Който ви обича, не може да иска да ограничава нито вашето сърце, нито вашия ум, нито вашата воля. Той трябва да има вяра във вас и да остави свободни вашите действия”[7].

И неговите последователи предимно момчета, момиче­та и жени, жадно поглъщат тези необикновени слова и се стараят с точност да ги приложат в живота си.

Измежду стотиците примери, нека посочим само един.

Една дама от доста видно и добро общество се увлича по учението на Дънов. Тя започва да води в своето „ново” общество и своята дъщеря — съвсем младо момиче. Последната се увлякла твърде много. Мъжът отна­чало не обръщал внимание на всичко това, но след из­вестно време забелязал по доста осезателен начин странната промяна извършена с жена му и дъщеря му. Последните не проявявали повече никакъв ин­терес към него, никаква грижа към дома. За него скоро станало известно кой е причината за разрушаването на семейното му огнище. Той се опитал да сложи край на растящото зло, но уви, закъснял. Жената заявила, че по-скоро ще напусне дома си, отколкото да се откаже от своето ново учение. И не закъсняла да стори това. Виждайки, че жена му е безвъзвратно изгубе­на, мъжът поискал да спаси поне дъщеря си. Решил да я отведе във Виена, където възнамерявал да се ус­танови да живее в бъдеще. Когато дъщеря му чула оба­че този план, изпада в ужас и се опитва да се хвърли от прозореца на къщата с цел да се самоубие, само и само да избегне страшната раздяла, която баща й искал да наложи - предпочела да умре, отколкото да оти­де да живее далеч от „учителя”. И нещастният баща вди­га ръце и от нея и, както се научаваме, търси понастоящем купувач на имотите си, след което мисли да се изсели завинаги от България[8].

Но само това ли е? Колко още знайни и незнайни нещастия стават в милото ни отечество благодарение на това гибелно учение! Колко много мъже напускат жените си и обратно — жени напускат мъжете си само за това, задето техните другари в живота се опитват да се месят в тяхната „абсолют­на свобода в мислите, чувствата и действията” към новите им духовни избраници от дъновисткото общество, с които имат намерение „да разнообразят живота си”.

Нима вследствие на тези неразумни разводи малко се­мейни огнища се разсипаха, и малко невинни дечица останаха немили и недраги да се скитат от къща на къща?

Ето докъде ни доведе Петър Дънов, „неограничената свобода” и неговото постоянно внушение „да се разнооб­рази човек във всяко едно отношение”. Ако ние ядем тези гор­чиви плодове сега, то е защото много слабо се интересу­ваме от действията на разните неканени гости в мило­то ни отечество, които по различни начини си играят с на­шето бъдеще, с нашата надежда.

А и в политическо отношение „учителят” Дънов не учи на хубаво нашето общество. За него патриотизмът е най-голямото зло в света, а комунизмът е който, според него, ще ни оправи.

„Патриотизмът, казва той, ще разруши света”[9]. „Учение, което почива на патриотизъм, ще се разруши, то не почива на здрава основа”[10].

Според неговата „божествена философия” или всички трябва да бъдем щастливи или всички бедни. „Против­на е философията на днешните пророци”, казва той. „Всички имате право на слънцето”[11]. „Законите днес се прилагат само спрямо бедните”[12]. „Елате при нас, аги­тира Дънов, призовавайки нямащите към насилствено заграбване на чуждата собственост, ние ще отворим касите им”[13].

Самите негови последователи не отричат, че той е комунист, казвайки: „Дънов е комунист, защото и Христос беше комунист”[14]?!

А сам той казва: „Социалистите, те ще оправят света, защото те искат свобода. Ама ще каже някой: как тъй, те разрушават? — Когато градите нова къща, не разрушавате ли старата?”[15]. И на друго място: „Понеже се готвите за един свят на свобода — с тия стари фор­ми и остарели мехове не можете да влезете в него, едва ще можете да припарите до неговата врата”[16].

От дотук изложеното става съвсем ясно какво бъдеще ни приготовлява „учителят” на „Бялото Братство” Петър Дънов. Без съмнение това негово учение както в духовно, така също и в нравствено и политическо отношение ни готви едно гибелно бъдеще.

Нека да не се самозалъгваме, че само това що е в лагера на Дънов, е засегнато от неговата сатанинска отрова. Както виждаме от по-горе изнесените факти младежта, слушайки Дънов било то лично или по предание от свои дру­гари, е тръгнала в нравствено отношение към една без­дънна пропаст.

Това е само начало на изпитанията. Ако ние стоим така със скръстени ръце, то още по-чудовищни работи ще има да видим и чуем. Това е началото на анархизма във всяко едно отно­шение.

Сега се предвижда създаването на закон за верите. Това, което е полезно за род и нация, трябва да се урегулира и остави да работи в рамките на закона, а верите като дъновизъм и на други разни неканени гости, които са дошли в милото ни отечество само за подстрекателство и развала, да се изхвърлят. Трябва да се гледа благото на нацията. Ако се залови някой човек по предварително начертан план да убие, открадне или изнасили, нали самите закони по един или друг начин ограничават злосторниците!? Или пък ако някой си постави за цел със задушливи газове да унищожи цяло едно селище, няма ли да се стреснем и да се постараем да го обезвредим!? А дъновизмът е много по-опасен от което и да било друго престъпление, тъй като духовната зараза е много по-страшна и народната душа много по-мъчно се обеззаразява. Това настъпващо зло е гибелно и ще коства цялото ни нацио­нално съществуване. Това е язва, която разяжда народния организъм бавно, но сигурно. Бива ли още да стоим със скръстени ръце? Не, защото иначе това ще бъде ужасно престъпление от наша страна спрямо Бог и България.