Курбаните като неотменна част от християнския живот.

въпроси за източниците на нашата вяра
Андрей
Потребител
Мнения: 197
Регистриран на: пет мар 26, 2010 12:57 am

Re: Курбаните като неотменна част от християнския живот.

Мнениеот Андрей » чет дек 27, 2012 2:26 pm

РОЖДЕСТВЕНСКО СИНОДАЛНО ПОСЛАНИЕ

“А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа” (Йоан. 17:3).

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

В Рождественската нощ пред нас отново се открива тайната на благочестието! Богомладенецът Христос се ражда във Витлеемската пещера! Синът Божи става Син Човечески. Ражда се Христос и вече Бог е с нас! Пазената от векове тайна на спасението озарява цялото творение. Изпълнило се е Божието обещание и лъчите на богопознанието достигат до всяко кътче на Божия свят. Ангели с пастирите славословят, мъдреци подир звездата пътешестват, земята принася дом на Невместимия. Ражда се Младенец -­ предвечният Бог!

Христос се роди, за да живеем ние, защото “в Него имаше живот” (Йоан. 1:4), и от този божествен и неизчерпаем източник на живота Той дойде, за да дари на всекиго, да имаме -­ според свидетелството на Благовестителя -­ живот “в изобилие” (Йоан. 10:10). За Неговото раждане, за настъпването на “благоприятната Господня година” (Ис. 61:2), знаеха и проповядваха старозаветните пророци. И това пророчество се сбъдна, защото Бог е верен на Своите обещания. От любов към творението Той прие плът и съвършен образ на човек и живя между нас, и “се подчини на закона, за да освободи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението” (Гал. 4:4-5), да ни освободи от долината на смъртната сянка (Пс. 22:4) и да имаме живот вечен. А вечен живот, както Сам Господ свидетелства, когато молеше Отца за нас, е това ­ “да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа” (Йоан. 17:3).

И ето, вече трето хилядолетие Църквата съхранява и предава този Божествен дар ­- дара на вечния живот. Ето го скъпоценното съкровище, пазено в Църквата: не просто учение, нито социална доктрина или морални правила, а живот, при това живот вечен. Живот, в съгласие с Господния замисъл за творението: нарушен в зората на човешката история от непослушанието на първия Адам и възстановен в пълнота от втория Адам ­- нашия Господ и Спасител Иисус Христос.

Рождеството на Божия Син промени завинаги нашия свят. Светлина разпръсна мрака на невежеството, надежда изгря за обезнадеждените, животът завладя царството на смъртта. Древното се разруши, защото Самият Творец, неизречимото Слово на Отца, чрез Когото всичко е станало, дойде да обнови живота. Да ни напомни, че не за смърт е сътворен човекът, а за живот. Че “Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие” (Прем. 2:23).

“Синът Божи затова стана Син Човешки, та синовете човешки да станат синове Божии” ­- така в четвъртото столетие обяснява дълбокия смисъл на Боговъплъщението великият Атанасий. Синове Божии по благодат -­ ето как разбира и винаги е разбирала Църквата висшето предназначение на човека, ето какво е проповядвала и проповядва, ето към какво призовава тя своите верни. Ето защо в Църквата няма скръб, нито тъга, а само непомрачена вяра и светла надежда за вечен живот.

Прочее, братя и сестри, нека и в тази Рождественска нощ отново да възкликнем в сърцата си заедно с цялата Христова Църква: “Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лука. 2:14). Нека възпеем Живота и кажем в един глас: “Величаем Те подателю на живота, слава Тебе” (Тропар, гл. 6). Нека идем заедно с пастирите при пещерата, където за нас се ражда Богомладенецът, нека следваме по примера на мъдреците рождественската звезда, нека светът отново чуе непомрачената ни надежда: “Христос се ражда, за да възкреси падналия образ”!

“Твоето рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието” (Тропар, гл. 4).

Благодатта и мирът на раждащия се днес Богомладенец и неизменната радост в Духа Светаго да бъдат с всички вас, верни чеда на Православната ни Църква, в Родината ни и далеч от нея! Амин!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
Иван Калев
Потребител
Мнения: 132
Регистриран на: нед дек 07, 2008 6:17 am

Re: Курбаните като неотменна част от християнския живот.

Мнениеот Иван Калев » съб фев 09, 2013 4:23 am

Борис
Потребител
Мнения: 215
Регистриран на: чет май 02, 2013 9:40 pm

Re: Курбаните като неотменна част от християнския живот.

Мнениеот Борис » пон окт 20, 2014 7:42 pm

http://dveri.bg/9883a

Накрая пише: "... както и християните са били почерпени от бях (мюсюлманите) на Байрям."

Тоест яли са идоложертвено. Това е много важно да се знае от всеки християнин, но ми се струва, че в днешно време се пренебрегва. Някой може ли да разясни дали се явява грях за смърт?
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Курбаните като неотменна част от християнския живот.

Мнениеот Aurelia Felix » пон окт 27, 2014 7:54 pm

Вижте какво пише св.ап. Павел в посланието си към римляните точно по тази тема.
Потребителски аватар
Чехълче
Модератор
Мнения: 2032
Регистриран на: нед дек 20, 2009 1:49 pm

Re: Курбаните като неотменна част от християнския живот.

Мнениеот Чехълче » съб ное 01, 2014 5:42 pm

Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Курбаните като неотменна част от християнския живот.

Мнениеот Aurelia Felix » нед ное 02, 2014 10:52 am

Темата с идоложертвеното както вече писах, е разяснена от св. ап. Павел в послание до римляните. Идолът е нищо и идоложертвеното е нищо, който е здрав във вярата си може да яде, вкл. и курбани при мюсюлманите. Но който е слаб във вярата си и неговата съвест се осквернява от това, да не яде.

Християнството е свобода според мярката на духовния ни ръст. Тази свобода може да спаси, но може и да погуби.
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Курбаните като неотменна част от християнския живот.

Мнениеот Кабрал » пон авг 08, 2016 4:15 pm

Е, с една правописна грешка, в Библията било корбан, а не курбан!
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Курбаните като неотменна част от християнския живот.

Мнениеот Кабрал » вт авг 09, 2016 12:59 pm

За авторката не знам, но един общ въпрос: На монашестващите в Църквата не им ли омръзна 16-17 века да търпят поражения в глупавата си война с апостолите?
Виждаме какво е било и в Деяния и в Посланията. Очевидно е, че още тогава християните са се веселили след причастие, а коринтяните и преди него. Така е било, така е, така и ще бъде, въпреки постоянните опити на монастващите в Църквата тези веселия да се забранят, за което се приемали нарочни канони на всеки събор. Всуе! Каноните били неприложими, защото църквата щяла да остане без паство и клир. Хората знаят от апостолско време, че неделя е ден Господен, шест дена са работили като волове, не са се подмятали от миндера на молитвеното столче и обратно, а в неделя са обличали празничните си дрехи, отивали са на църква да се причастят, а след това са сядали на общата трапеза, хапвали са, пийвали са вино, пък и крепки напитки, след като измислили дестилацията, играли са хора и ръченици, на други места казачок и сиртаки, пеели са песни. Младежите задявали момите, защото било хубаво да си аскет, но светът щял да свърши за едно поколение, та за да има аскети други трябвало да се гърбят да се множат, както им наредил Господ, преди още да се знае значението на думата аскеза. Това в още по голяма сила важало за съборите, които се правели веднъж в годината, в денят на светеца на селския храм, когато идвали гости от съседните села. Пусто нямало достатъчно красноречив монах който да им обясни, че за да се спасят трябва да ядат люти чушки, да седят на пирони и забавляват тъщите или поне мълчаливо да си съзерцават пъпа. След Литургия местния поп отварял книгите, прочитал многобройните канони, които задължавали клир и миряни в събота и неделя да ядат месо и пият вино, освещавал ги(или поне месото, за виното не знам), за авторитет и да не му се кара началството предупреждавал народа да не прекалява и съборът започвал.
И така 2000 години.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Курбаните като неотменна част от християнския живот.

Мнениеот Next » вт авг 09, 2016 4:51 pm

Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Курбаните като неотменна част от християнския живот.

Мнениеот Кабрал » ср авг 10, 2016 11:37 am

Църквата не се покланя на идоли като календари, още по-малко на измислен по поръчка на римски император. Всъщност може ли да обясниш смислено защо трябва да приемем календара (да се кланяме на идола) на езичника, а не този на еретика?
Ако следваме църквата не е ли по-добре да се върнем на староегипетския календар, който е бил актуален в Христово време? Или на вавилонският, като първият създаден и по-който са живели праотците?
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Курбаните като неотменна част от християнския живот.

Мнениеот Next » ср авг 10, 2016 12:08 pm

Това с кланянето на календари/идоли го броя за либерална пропаганда. Няма нито логика в него, ни житейска правда.

Само юлианския календар може да отговори на това, кое са ни завещали св. Апостоли (втората част от въпроса).
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Курбаните като неотменна част от християнския живот.

Мнениеот Кабрал » ср авг 10, 2016 1:15 pm

Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Курбаните като неотменна част от християнския живот.

Мнениеот Next » ср авг 10, 2016 3:00 pm

Гьоте: Когато двама се карат, виновен е по-умният...
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Курбаните като неотменна част от християнския живот.

Мнениеот Next » ср авг 10, 2016 4:43 pm



При завоюването на Египет римляните се запознават с новия за тях начин на времеизчисляване и Юлий Цезар решава да го въведе в Рим, но с по-голяма точност, за да свърже слънчевата година с европейското положение на Слънцето, с европейската пролет, лято и т. н.

По нареждане на Юлий Цезар александрийският математик Созиген създава римския календар, наречен Юлиански. Въведен е в Римската империя на 1 януари 46 г. пр.н.е. и така 1 януари става начало на годината.......

P.s.: пр. н.е. = преди Новата ера
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Курбаните като неотменна част от християнския живот.

Мнениеот Кабрал » пон авг 28, 2017 8:59 pm

В Римската империя може и тогава да е въведен, но видно от Новия завет не по него са мерили времето в Обетованата земя.

Темата е за корбаните и веселието. Аз харесвам евангелистите, защото ми пестят времето, даваш им прост въпрос и те те зариват с текстове от Писанията, та:

И пророчица Мариам, Ааронова сестра, взе тимпан в ръката си, и подире й излязоха всички жени с тимпани и хора'. И запя Мариам пред тях: Възпейте Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето. Изх.15:20-21

Давид скачаше от все сила пред Господа, а беше облечен Давид с ленен ефод.Тъй Давид и целият Израилев дом носеха ковчега Господен с възклицания и тръбни звукове. Когато ковчегът Господен влизаше в Давидовия град, Мелхола, Сауловата дъщеря, гледаше от прозореца и, като видя цар Давида да скача и да играе пред Господа, унижи го в сърцето си. Донесоха ковчега Господен и го поставиха на мястото му всред скинията, която Давид бе направил за него; и Давид принесе всесъжения пред Господа и мирни жертви. Когато Давид свърши да принася всесъжения и мирни жертви, той благослови народа в името на Господа Саваота; и раздаде на целия народ, на цялото множество израилтяни (от Дан дори до Вирсавия), и на мъже и на жени, всекиму по един хляб, по къс печено месо и по една питка. И целият народ се разотиде, всеки в къщата си. 2 Цар. 6:14-19

Веселете се в Господа и радвайте се, праведници; тържествувайте, всички прави по сърце. Пс.31:11

Пейте Господу песен нова; хвала Нему в събранието на светиите. Да се весели Израил за своя Създател; синовете на Сиона да се радват за своя Цар. Да хвалят името Му с хора', с тимпан и гусли да Му пеят... Пс.149:1-3

Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. Хвалете Го с тимпан и хора, хвалете Го със струни и органи. Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! Алилуия. Пс. 150

Върни се в “писание и предание”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта