Православни и католици вървят към обединение

рисковете на междухристиянския диалог
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Православни и католици вървят към обединение

Мнениеот Next » нед май 07, 2017 8:52 am

А как е завършило "обединението" на православни и католици в миналото? Че то и в настоящето се преповтаря...

България и Света гора – част 2

"...Но не в това се състои неудобството и неправдата, за която казах, че келиотите и скитиотите не участват в Общото Управление. Има нещо повече и по-лошо. Неправ­дата, за която говоря, се състои в едно систематическо гоне­ние между националности: между гърци от една страна и всички други националности от друга, предимно българи и руси. И преследваните и гонените в тая вражда са послед­ните. Докато безправието на келиите и скитовете е отдав­нашно и търпи известно историческо оправдание, безправие­то на славянския българо-руски елемент в Света Гора е по-ново явление, резултат на панелинистическата мегаломания и не търпи никакви снизходителни коментари.

Но за да ни стане това по-ясно, необходимо е да хвърлим един бегъл поглед върху историческите съдбини на Атонския полуостров.

V.

......

След смъртта на Иван Асен II - този велик държавен вожд, Атон е бил отнет от българското царство и присъединен към Никейската Византийска импе­рии от Йоан Ватаци. Десетина години по-късно Михаил VIII Палеолог освобождава Цариград от латинците. Възторгът на гърците бил много висок поради надеждите, които вдъхвали успехите на този цар. Но изведнъж през 1267 г. Михаил рязко изменил своята политика. Именно за да получи военна помощ срещу българите, Михаил решил да подчини цялата Православна църква на папата, което и станало с Лионската уния в 1274 г. Възмуще­нието на народа от този беззаконен акт на обезумелия император било безгранично, а противодействието - непо­бедимо. Михаил бил всенародно и във всички църкви предаден на анатема, в която и умрял. В тая упори­та борба срещу унията атонското монашество държало челно място и затова Света Гора изпитала жестокия гняв на Михаил и на неговите „съюзници”.

През октомври 1276 г. на Атон пристигнали няколко орди католици и византийци-отстъпници, които поискали от всеки манастир поотделно незабавно да признае папата под страх от смъртно наказание. Ве­ликата лавра на Св. Атанасий първа се подчинила. Нейните първенци били подкупени. С това се смятало, че останалите манастири лесно ще се поведат подир глав­ната обител, но тия сметки съвсем не се оправдали. Зограф, Ивер и Ватопед, а след тях и всички останали манастири, посрещнали враждебно неканените посетители.

Трогателно и високопоучително било геройското дър­жане на зографци. По това време в дивните планински околности на Зограф се подвизавал един старец-българин, който имал за ежедневно правило да прочита по няколко пъти акатиста на Пречистата Божия Майка пред Нейната света икона. В самия ден, когато над Зограф се готвело неподозираното от никого нападение на католиците, старецът получил чудесно предизвестие от св. Богородица. Както си четял акатиста и пеел дивното „Радуйся”, изведнъж св. Богородица от иконата му проговорила, като му казала:

- Радвай се и ти, старче благоговейни! Но сега остави молитвата и побързай да слезеш в манастира. Враговете на православната вяра се готвят да го нападнат и разрушат. Ти предупреди игумена да вземе необходимите мерки.

Като момък литнал старецът към манастира, за да изпълни поръката на Божията Майка. И ето че над манастирските врата го чакала Тя, Пречистата Закрилница, в образа на същата своя икона. Иконата го била изпреварила и го чакала във въздуха. Отворили широките железни порти и старецът и иконата влезли. Ударили по билото и старецът разказал всичко, което му било поръчано от св. Богородица. Игуменът веднага разпоредил по-голямата част от монасите да вземат всички манастирски ценности и да се скрият в гората, а сам той и 25 души от братята, между които и старецът да останат и с цената на живота си да изповядат св. Православна вяра. Те се затворили в манастирската кула, като пазели при себе си и безценната св. икона и се приготвили да се отбраняват, т.е. храбро да умрат за светата вяра.

Няколко часа по-късно манастирът бил обсаден. Предложено било на защитниците му да се предадат. Отговорът бил категоричен отказ. Манастирът бил разрушен и опустошен от свирепите нападатели. Но кулата била здрава и не се поддавала нито на взрив, нито на пожар. Тогава латинците я отрупали с горивен материал, който бил подпален и така поддържан няколко дни. Това, което хладното и огнестрелно оръжие не могли да постигнат, извършил го бавният пожар. Братята постепенно се задушили в гъстия дим, без да престанат до последно да пеят и благодарят на Бога, че ги е сподобил да положат живота си за Неговата свята истина. Така те станали мъченици — Светите 26 Зографски мъченици, чиято памет светата Църква празнува на 10/23 октомври. Кулата съществувала до 1873 година, когато поради заплаха от рухване се наложило да бъде съборена. На нейно място сега се издига мраморен паметник с имената на св. мъченици и вечно горящо кандило. Запазена е и св. чудотворна икона, пострадала слабо от пожара. Тя се намира в храма „Успение Богородично”, в двора на манастира[2].

Същата участ последвала Ватопед и Ивер. Ватопедските монаси били избесени до един, а тези от Ивер - издавени в морето. Разорена била почти изцяло и Карея. Всички пустинници, живеещи около Карея, минали под ножа, а келиите им били опожарени. След тая же­стока разправа Атон капитулирал. В съборната църква на манастира Ксиропотам „победителите”, заедно със своите единомишленици-униати, извършвали тържествена „благодарствена” служба. Но в средата на службата страшен трус разрушил целия манастир и затрупал всички, които били на бдението. Ефектът от това очевидно Бо­жие наказание бил толкова голям, че латинците, обзети от неописуем страх, напуснали Атон. Но последният бил вече почти опустошен от тях.


Това, което било останало неопустошено и което сега започнало да се съживява и въздига, трябвало да доизпита съвършената опустошителна вражда на западните во­енни пълчища. За да противопоставят на надигащите се от Мала Азия турци, като сила, която да спре тяхното застрашително напредване, византийците извикали каталунци от остров Сицилия, които били морски разбойници, прочути със своята смелост. Но вместо против турците, както и при кръстоносните походи, тия наемници, след като се настанили в Галиполи, възползували се от слабостта на Византия и обърнали силата си срещу самата нея. Години наред те нападали и грабили Тракия и Македония, избивайки безпощадно населението и опустошавайки всичко по пътя си. През 1308 г. те се настанили на полустров Касандра и три години и три месеца нападали и опусто­шавали Света Гора. Зограф, великата царска обител на Иван Асен II, била повторно ограбена и разорена. Този път минали под нож и огън и Хилендар и Русик. Останали да стърчат само каменните кули. В това именно разрушение вероятно са загинали всички царски хрисовули и много други паметници, дадени от Иван Асен II на Зограф и на другите пострадали манастири.

Тогава били задигнати и занесени на запад всички ония паметници на литературата и изкуството, плод на древната и средновековната култура на Изтока, и в частност всички паметници на старобългарската и среднобългарска книжнина, които сега се намират в библиотеките и музеите на Западна Европа (за повече вж. филма "Гибелта на Империята: Византийският урок", бел. ред.). Според свидетелството на един западен съвременник само от Балканския полуостров били задигнати 400 каруци книги!"

Върни се в “дебати: икуменизъм”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта