В Григорий Палама тълкува съвсем свободно не само станалото на Тавор, а и всичко останало. Палама започва третата част на Триада II. "За свещенната светлина", с критика на методите използвани от Варлаам за доказване на тезата му. Варлаам е охулен, с характерната за светията и съмишлениците му простащина, че не можел да съди монасите, защото сам бил сляп, на което Калабриецът, отговорил, че няма нищо лошо "когато слепият хване за ръка някой зрящ и по този начин воден, стане сам водач на слепи". Според Палама, той отговорил по този начин "неумеещ да отрича своето очевидно невежество и неопитност", което за гръцките попове явно не било признак на честност, а на глупост, после контрира с цитат от Матей, че ако някой сляп поведе слепи то и двамата ще паднат в ямата. Този библейски "довод" е щял да бъде отхвърлен от всеки младши съдия в Констатинополския районен съд, поради очевидната му несъстоятелност, Варлаам казва противоположното, не слепец ще води слепци, а окат ще води слепец и слепците след него. За съжаление съборът не се ръководи от съдия, а от патртиарх и владетел, лични приятели на Палама.
Тезата "вие и вашите последователи сте слепи, затова няма да ви слушаме" лишават не само Варлаам, а и останалите противници на Палама от възможността да се защитят, което не е имало и някакво значение, споровете са били предрешени.
Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!
Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!
Много мислих преди да употребя тази дума, но е трудно да намериш друга, когато 3/4 от написаното от светията са лични обиди и хули срещу опонента му. Същото правят и съмишлениците му. От писанията им е много трудно да се разбере каквото и е на богословска тема и дори в какво се корени спора, защото почти целите са пълни с подигравки и ругатни към опонентите на Палама.
Старая се да се придържам само към богословския аспект на споровете, защото историческия е позор за Константинополската патриаршия.
Старая се да се придържам само към богословския аспект на споровете, защото историческия е позор за Константинополската патриаршия.
Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!
Некст, а защо трябва да ме интересува от колко страници е житието на Григорий Палама, писано от Филотей?
Там пише ли, че народът на Солун го чакал с камъни и затова светията се скрил в Света гора? Какво пише за исихастките подвизи на светията, който сам не бил чувал за тях?
Какво пише за Акиндин? Че бил ученик и последовател на Варлаам ("един от теоретиците на варлаамитството"), или че подкрепял Палама в спора му Варлаам, като му поставил условие след събора да изчисти съчиненията си от термини като "свръхсъщност", "низши и висши божества" и други нелепости?
Какво пише, че Григорий Палама сразил Акиндин или обратното? Аз се начетох на подвизи Паламови, но от Томосът на събора от 1351 г. е ясно, че победител в споровете е Акиндин, защото цялата терминология за която той е обвинявал Палама е била внимателно изчистена и никога повече не е била употребена. За да не признаят поражението на духовният си баща, на събора анатемосали за всеки случай Акиндин, зер вече бил умрял и нямало как да се защити.
Какво пише в житието за: “С думи могат да бъдат оборени думи, но с какво ще оборим делата?”, защото в историята на съборите това е един от най-срамните епизоди, макар и представен ни извън контекста като особена мъдрост?
Там пише ли, че народът на Солун го чакал с камъни и затова светията се скрил в Света гора? Какво пише за исихастките подвизи на светията, който сам не бил чувал за тях?
Какво пише за Акиндин? Че бил ученик и последовател на Варлаам ("един от теоретиците на варлаамитството"), или че подкрепял Палама в спора му Варлаам, като му поставил условие след събора да изчисти съчиненията си от термини като "свръхсъщност", "низши и висши божества" и други нелепости?
Какво пише, че Григорий Палама сразил Акиндин или обратното? Аз се начетох на подвизи Паламови, но от Томосът на събора от 1351 г. е ясно, че победител в споровете е Акиндин, защото цялата терминология за която той е обвинявал Палама е била внимателно изчистена и никога повече не е била употребена. За да не признаят поражението на духовният си баща, на събора анатемосали за всеки случай Акиндин, зер вече бил умрял и нямало как да се защити.
Какво пише в житието за: “С думи могат да бъдат оборени думи, но с какво ще оборим делата?”, защото в историята на съборите това е един от най-срамните епизоди, макар и представен ни извън контекста като особена мъдрост?
Re: Исихазмът - рикащият лъв обикалящ около Църквата!
, която е добре да се прочете цялата от интересуващите сe от темата.
Пишман-зилотстващите да обърнат внимание на имената на апологетите на паламизма и да видят в кои свои списъци са ги сложили.
Авторът стига до основния въпрос, но най-вероятно от професионална куртоазия, не го задава директно, а той е:
Съществува ли паламизъм?
Има някакво "учение на Григорий Палама", което обаче никой не предава точно, защото самото то не е точно. Веднъж Палама пише едно, друг път друго, съборите приемат трето, силно смекчено, а после цензурите смекчават смекченото, за да не дойдат ревизорите. На практика всички имат оправдание. На Варлаамовите събори Палама критикува чуждо учение, а не защитава своето за да го изложи в цялост. Причината за споровете с Акиндин не е подмятаната сега теза, че последният е бил варлаамист, католик или философ, а че е искал Палама да спази обещанието си и да изчисти книгите си от изрази, навеждащи към ереси. На събора Акиндин дава на императора книгите на Палама и пита какво друго ако не ерес са твърденията за висши и низши божества, свръхсъщности и други, императорът дори не ги чете, а пита приятеля си: "Ти вярваш ли истински в православната Църква"?, на което Палама отговаря положително, а императорът тържествено приключва спора: "Не са важни думите, а делата"!
Думите обаче били важни, не се знаело кой ще е следващият император или патриарх, затова в томоса всичко съмнително било изчистено, а учението на Палама сериозно орязано и на практика сведено до нищо - то имало някаква разлика между същност и енергии, но за да нямаме проблеми ще определим, че я приемем не като реална или мислена, а по "достоен за Бога начин", пък всеки да го разбира както иска. Тази обърканост довела до пълна забрава на учението на енергиите. След 350 години възникнал спор между двама висши епископи, дали различието между същност и енергии е действително или мислено. Стигнало се до църковен съд който отсъдил, че разделението е действително, а не мислено. Такова решение обаче никога не е било приемано на събор, а самият спор показва, че паламизмът бил непознат дори на висшия клир. След още 250 г. ни налазиха и тълмачите на Палама, които вадят някакви учения от неговите трудове и се опитват да ги пробутат като учение на Църквата, каквото никога не са били.
Пишман-зилотстващите да обърнат внимание на имената на апологетите на паламизма и да видят в кои свои списъци са ги сложили.
Авторът стига до основния въпрос, но най-вероятно от професионална куртоазия, не го задава директно, а той е:
Съществува ли паламизъм?
Има някакво "учение на Григорий Палама", което обаче никой не предава точно, защото самото то не е точно. Веднъж Палама пише едно, друг път друго, съборите приемат трето, силно смекчено, а после цензурите смекчават смекченото, за да не дойдат ревизорите. На практика всички имат оправдание. На Варлаамовите събори Палама критикува чуждо учение, а не защитава своето за да го изложи в цялост. Причината за споровете с Акиндин не е подмятаната сега теза, че последният е бил варлаамист, католик или философ, а че е искал Палама да спази обещанието си и да изчисти книгите си от изрази, навеждащи към ереси. На събора Акиндин дава на императора книгите на Палама и пита какво друго ако не ерес са твърденията за висши и низши божества, свръхсъщности и други, императорът дори не ги чете, а пита приятеля си: "Ти вярваш ли истински в православната Църква"?, на което Палама отговаря положително, а императорът тържествено приключва спора: "Не са важни думите, а делата"!
Думите обаче били важни, не се знаело кой ще е следващият император или патриарх, затова в томоса всичко съмнително било изчистено, а учението на Палама сериозно орязано и на практика сведено до нищо - то имало някаква разлика между същност и енергии, но за да нямаме проблеми ще определим, че я приемем не като реална или мислена, а по "достоен за Бога начин", пък всеки да го разбира както иска. Тази обърканост довела до пълна забрава на учението на енергиите. След 350 години възникнал спор между двама висши епископи, дали различието между същност и енергии е действително или мислено. Стигнало се до църковен съд който отсъдил, че разделението е действително, а не мислено. Такова решение обаче никога не е било приемано на събор, а самият спор показва, че паламизмът бил непознат дори на висшия клир. След още 250 г. ни налазиха и тълмачите на Палама, които вадят някакви учения от неговите трудове и се опитват да ги пробутат като учение на Църквата, каквото никога не са били.
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта