Павел е апостол призван след Възкресението и не е от дванадесетте нито преди, нито след Юда и жребия.
Иисус Христос с огряно лице и дрехи, светъл облак, глас от облака и трима ученици, последствие апостоли, това коментираме.
Учението на Григорий Палама е основано на няколко църковни отци, най-бележити и безспорни от които са Григорий Нисийски и Максим Изповедник. По стара латинска традиция, установена от Токвемада и сляпо следвана от болшинството православни последните 2-3 века, светите отци са безгрешни, колкото и Писанията.
Какво мислели обаче за това други известни отци, определяни пак от православните като "свети"?
Какво отговаря патриарх Фотий на възраженията, че "Великите Амвросий, Августин, Йероним и неколцина други са писали, че Св. Дух произхожда и от Сина": "Ако десет или дори двайсет св. отци са казали това, шестстотин заедно с неизброимо множество не са го казали...Не е ли имало заплетена обстановка, която е принуждавала мнозина св. отци отчасти да се изразяват неточно, отчасти да говорят, приспособявайки се към обстоятелствата под атаките на неприятеля, а от време на време и от човешко незнание, на което също са били подвластни?...
Ако някои са говорили неточно, или по някаква незнайна за нас причина, дори са се отклонили от правия път, но никой не ги е оспорил, нито ги е предизвикал да узнаят истината - ние ги приемаме в групата на светите отци, все едно, че не са го казали, заради техния праведен живот, всепризнатите им добродетели и вярата им, неопетнена в друго отношение. Обаче, ние не следваме тяхното учение, с което те са се отклонили от пътя на истината... Ние, макар и да знаем, че някои от нашите свети отци и учители са се отклонили от вярата на истинните догмати, не приемаме като доктрини онези области, в които те са се отклонили, но прегръщаме самите тях. Също и в случая на някои, които са били обвинявани, че учат за произхождане на Духа и от Сина, ние не признаваме онова, що противостои на словото на Господа, но не ги изхвърляме от ранга на светите отци."
Св. Марк Ефески:
"Що се отнася до приведените думи на св. Григорий Нисски, по-добре ще е да ги предадем на безмълвие и не ни задължавайте да ги изваждаме на показ заради собствената ни защита. Защото явно се вижда, че този учител се е съгласил с догматите на оригенистите и въвежда край на мъките." Според св. Григорий (продължава св. Марк), "ще има окончателно възстановяване на всички, дори на самите демони, за да може" казва той, "Бог да бъде всичко във всичко", както казва Апостолът...И така, ако тези думи наистина са били изречени от прочутия Григорий по отношение на оня огън, те не указват някакво специално очистване (каквото би било чистилището - б. ред.), а въвеждат едно окончателно очистване и възстановяване за всички;
но те обаче, по никакъв начин не са убедителни за нас, които признаваме всеобщата присъда на Църквата и се водим от Божествените Писания, а не гледаме какво е писал всеки от учителите като свое частно мнение. А ако някой друг е писал нещо за някакъв очистителен огън, ние не считаме за нужно да го приемем."
На това отговаря испанския кардинал Хуан де Торквемада (чичо на известния Велик Инквизитор от испанската инквизиция):
"Григорий Нисски, без съмнение най-голям измежду учителите, по най-ясен начин е предал учението за очистителния огън...
Но на нас това, което казвате, че бидейки човек, той можел да греши, ни се вижда твърде странно; защото и Петър и Павел, и другите апостоли, и четиримата евангелисти също са били хора. Да не споменаваме, че Атанасий Велики, Василий, Амвросий, Иларий и други гиганти на Църквата, също са били хора и следователно, можели са да грешат! Не смятате ли, че този ваш отговор надхвърля общоприетите граници? Защото тогава цялата вяра се олюлява и целият Стар и Нов Завет, предадени ни чрез хора, се подлагат на съмнение, понеже, ако следваме вашето твърдение, за тях е било възможно да сгрешат. Но тогава кое ще остане твърдо в Божественото Писание? Кое изобщо ще има здравина? Ние също признаваме, че е възможно човек да греши, доколкото той си остава човек и разчита на собствените си сили; но ако се води от Божия Дух и е проверен от съда на Църквата по въпросите, които се отнасят до общата вяра на догматическите учения, тогава всичко, писано от него, ние утвърждаваме като абсолютна истина."
И пак Марк Ефески:
"Не трябва да считаме преценката на човек, макар и да е бил православен и да се е ползвал с много добро име, за същия по сила авторитет като каноничните Писания, до такава степен, че да смятаме за недопустимо поради почитта, която дължим на такива люде, да осъдим и отхвърлим нещо в техните трудове, ако се случи да открием, че те са учили нещо различно от истината, до която, с Божия помощ, сме стигнали ние или някои други. Така се отнасям аз към писанията на други люде; така бих желал да се отнася читателя по отношение и на моите"." (св. Марк, "Второ слово върху очистителния огън", гл. 15-16; Погодин, стр. 127-132)
