В Русия има трийсет хиляди работещи църкви и хиляда манастира. Скоро осъдиха известен влогер, за ловене на покемони в църква. Трите играещи моми също ги осъдиха.
Врага човешки не спи.
Църквата в Русия съветва, приютява, храни, причастява, тя е жива.
Израждащото се Православие
Re: Израждащото се Православие
В Московска патриаршия има 2 крила: икуменическо и православно. Въпреки, че в Москва има няколко храма с мощи на св. Николай Чудотворец, либералното крило докара такива от Италия. За свои си цели, по "свои си дела". Ако някой се интересува, ще постна видео.
Тук обаче става интересно:
Не казвам, че статията дава 100%-ната истина (няма как да се докаже по човешки), но ако прочетете и видите до края, има над какво да се замисли човек. На иконата — св. Николай зашлевява еретика Арий:
P.s: Робот свещеник в немски храм!?!?!
P.s 2: Намерени останките от Ноевия ковчег?
Тук обаче става интересно:
Не казвам, че статията дава 100%-ната истина (няма как да се докаже по човешки), но ако прочетете и видите до края, има над какво да се замисли човек. На иконата — св. Николай зашлевява еретика Арий:
P.s: Робот свещеник в немски храм!?!?!
P.s 2: Намерени останките от Ноевия ковчег?
Re: Израждащото се Православие
Мислех си, че само руснаците са напреднали в модерното кощунство да превръщат храмовете си в театрални и акробатични площадки, а се оказа, че и Българската църква не е никак изостанала в това отношение.
Ако намеря клип с някое хоро в български храм, тогава първенството ще е на българите в осквернението на храмовете.
Някой познава ли своя енорийски храм в този клип?
Ако намеря клип с някое хоро в български храм, тогава първенството ще е на българите в осквернението на храмовете.
Някой познава ли своя енорийски храм в този клип?
-
Aurelia Felix
- Модератор
- Мнения: 4097
- Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm
Re: Израждащото се Православие
Със сигурност някой плаща за тия прояви! Целта е да се обърнат храмовете на концертни зали, а като свикнат хората с това, един дявол знае и на какво още....
Къде са дървените християнски философи, дето са много надълбоко у мистиката и са баш и най-православни да се възпротивят на тези безобразия?
Къде са дървените християнски философи, дето са много надълбоко у мистиката и са баш и най-православни да се възпротивят на тези безобразия?
Re: Израждащото се Православие
За съжаление православието взе да става толкова мистично, че връзката с реалноста започна да се губи. Преди и след Възкресението хората били заобиколени от мистика, Орфей, Ищар, Дионис, Митра, вероятно дните на мистериите са били в повече от работните. Те обаче избрали реалния Христос пред тях. Ищар и Митра никой не видял, но Христос се явил в плът и извършил съвсем реално безброй чудеса, а неговите ученици, също съвсем реални, за разлика от дружината на Дионис, разпространявали учението му. Всичко било до толкова истинско, че чакайки Съдния ден вярващите зарязвали всичко и отивали смело на смърт за да се преселят в Божиите обятия. Ако някой журналист от "Рим нюз" е трябвало да определи времето със съвременни термини щеше да каже: Църквите са пълни с вярващи!
Времена минавали и дошло едно с много медии и всякакви начини на комуникация, време благодатно за всеки пишещ, защото написаното можело след минути да достигне до милиони. Било трудно хората да следят четенията в цялата църковна година, а лесно да слушат, гледат и четат всякакви истории на църковна тематика. Казано по журналистически: "Уши пълни, Църкви празни". Потокът от най-невероятни истории изместил църковните книги, най-паче катехизисите и писанията и научил народите, че истинското християнство, наречено "православие", се различава от неистинското със "своя дълбок мистицизъм". Православието се изобрази като толкова мистично, че по-суеверните взеха да ходят на църква със слама под мишниците, да не ги хванат уроки, а по-мъдрите се зачудиха дали да не напишат дисертация в БФ при ФФ на СУ, за фриволното отношение към мистиката демонстрирано от на ап. Павел, определил галатяните като неразумни, защото не повярвали на реалното, съобщено им от очевидци на Разпятието, а тръгнали да търсят нещо по-така, да не е много реално, а най-добре интелектуално, че да могат да надцакат поганците като дойде реч за мистерии.
Времена минавали и дошло едно с много медии и всякакви начини на комуникация, време благодатно за всеки пишещ, защото написаното можело след минути да достигне до милиони. Било трудно хората да следят четенията в цялата църковна година, а лесно да слушат, гледат и четат всякакви истории на църковна тематика. Казано по журналистически: "Уши пълни, Църкви празни". Потокът от най-невероятни истории изместил църковните книги, най-паче катехизисите и писанията и научил народите, че истинското християнство, наречено "православие", се различава от неистинското със "своя дълбок мистицизъм". Православието се изобрази като толкова мистично, че по-суеверните взеха да ходят на църква със слама под мишниците, да не ги хванат уроки, а по-мъдрите се зачудиха дали да не напишат дисертация в БФ при ФФ на СУ, за фриволното отношение към мистиката демонстрирано от на ап. Павел, определил галатяните като неразумни, защото не повярвали на реалното, съобщено им от очевидци на Разпятието, а тръгнали да търсят нещо по-така, да не е много реално, а най-добре интелектуално, че да могат да надцакат поганците като дойде реч за мистерии.
Re: Израждащото се Православие
Архитектурата е много странна. Може и да е в чужбина. Но тук стават не по-малки циркове.
Re: Израждащото се Православие
Случва ми се изключително рядко да чета публикациите в портала "Двери". Да даде Бог съдът да го ликвидира веднъж завинаги, но засега той все още е трибуна на богоборчеството. Не бих узнал за една от последните публикации в него, ако не я забелязах във фейсбук на стената на презвитерата Ренета Трифонова
Ако не се лъжа, пръв спрегна зилотизма в специална статия г-н Пламен Сивов. Доколкото той не е богослов, за момента би могло да се премълчи за онзи му литературен опит да унижи достойнството на всеки, който более за неувреденото православно вероучение.
Доколкото уважавам презвитерата Ренета Трифонова като една от най-културните и богословски грамотна презвитери, все по-често съм скандализиран от нейните тенденциозни подборки на провокационни статии.
Трудно ми е да осмисля тази съвременна инертност богослови да препечатват или по-скоро да рекламират безпринципно някакви "пиперливи" статии, чиито текстове имат за единствена цел да гъделичкат слуха на широките маси неграмотни християни, кръстени по православному.
Въпросната инертност с препечатките я забелязвам най-вече във ФБ групата "Енориите".
Всеизвестен факт е дори за хората с посредствена грамотност, че съвременното българско православие е все по-малко идентично с християнството или онова, което е учил Христос, както и църковността, подменила христоцентричността със зрелищния панаирджилък, отдавна не ражда святост.
Според прескромното ми мнение, причината или смъртният грях църковният кораб да се отдалечи от евангелските води и да подмени Христа с гастролите с икони и мощи е у богословите.
Държавните богослови фабрикуват този вид клир и иерархия, както и суеверната църковност, които нямат нищо общо с Христа, освен едните да печелят пари с името му6 а другите да си празнят джобовете за свещи и да имат единствената духовна радост да си хапнат от някой курбан.
С това видимото християнство в България се изчерпва.
Моята критичност към богословите, препечатващи или рекламиращи инертно всякакви текстове както в случая на прословутия Захариас е, че не оперират с никакъв педагогически подход, не съпровождат богоборческите си препечатки с някакъв смислен, богословски грамотен текст.
Точно това забелязах и във ФБ на презвитерата - катехизатор.
Струва ми се, че като богослов-катехизатор би приличало повече на уважаваната от мен презвитера като рядко интелигентен и културен човек да би указала какво ще рече «зилот» и в какъв смисъл читателите й, доверяващи се на богословската й грамотност и възпълващи празнотата си с провокационните й подборки, да разбират под израа «зилоти» – пежоративния на Захариас смисъл или библейската му етимология и историческа проява в Свещеното Писание?!
Нека се опитаме поне веднъж да сме почтени със самите себе си като определим за неосквернените с тенденциозното богоборчество на портала «Двери» и на презвитерата какво означава етимологията на думата «зилот». Въпреки че изразът е употребен от Захариас със сатанинско лукавство, което порталът «Двери» и презвитерата пропагандират, този израз заслужава по-сериозно отношение за онези, които скъпят Библията и се интересуват от библейско му значение.
Укипедията на български език пише: «Зилотите са политическо движение в Юдея през I век. Привържениците му се обявяват за въоръжено въстание срещу Римската империя, което да доведе до освобождение на Светите земи. Зилотите се включват активно в Първата юдейско-римска война през 66-73 година, а след неговото потушаване движението е унищожено.
На иврит терминът за зилот е канаи (קנאי, мн.ч. — канаим, קנאים), означаващ ревностен, пламенен относно Бог. Понятието идва от гръцкото зелотес (ζηλωτής), означаващо ревностен почитател или последовател. »
На руски език, Википедията казва повечко : « Зело́ты (от греч. ζηλωτής, букв. «ревнитель, приверженец»)
• Зилоты (зелоты) — социально-политическое и религиозно-эсхатологическое течение в Иудее, возникшее в эпоху Маккавеев во 2-й половине I века до н. э. и оформившееся окончательно в середине I века н. э.
• Зилоты — политическая партия в Константинополе в XII—XIV веках, находившаяся в противостоянии с партией политиков. Её приверженцы, в числе которых были преимущественно монахи и представители низших городских слоёв, заявляли себя строгими ревнителями церковных правил и добивались, чтобы государство не посягало на права Церкви и не вмешивалось в сферу духовной власти.
• Зилоты — греческая антиаристократическая политическая группировка, захватившая на несколько лет власть в Фессалониках в XIV веке.
• Зилоты — современное греческое название монахов, ведущих подчёркнуто аскетичный образ жизни и негативно относящихся к экуменизму и церковному модернизму. »
На стр. 489—490 в Нов библейски речник от 2007 г. четем: «ЗИЛОТ. Гр. Дзелотес (2208) – «ревнител». Един от дванайсетте апостоли е наречен Симон Зилот (Лука 6:15; ДА 1:13) или заради ревностния си нрав, или поради някаква връзка с партията на зилотите (Ханаанец). Ап. Павел казва за себе си, че е бил религиозен ревнител (ДА 22:3; Гал. 1:14), и многобройните членове на Йерусалимската църква са описани като «ревнители на Закона» (ДА 21:20, СИ).
Партията на зилотите, описана от Йосиф Флафий като «четвъртата философия» сред юдеите (Юдейската война. 2.117; Юдейски древности. 18.23), е основана от галилеянина Юда, който повежда бунт против Рим през 6 г. сл. Хр, (Преброяване на населението). Той се възпротивява Израил да плаща данък на един езически император, тъй като подобно действие е предателство спрямо Бога, истинския Цар на Израил.
Тези хора са наричани «зилоти», защото следват примера на Манатия и неговите синове и поддръжници, които проявяват ревност за Божия Закон, когато Антиох IV се опитва да потъпче юдейската религия (I Мак. 2:24-27), и примера на Финеес, който показва сходна ревност по време на отстъпничеството от Бога в пустинята (Чис. 25:11; Пс. 106:30-31; СИ- Пс. 105:30-31). Когато бунтът от 6 г. сл. Хр. Е смазан, зилотите поддържат духа на участниците жив в продължение на 60 години. Членове на семейството на Юда застават начело на зилотите. Двама от синовете му са разпънати на кръст от управителя Александър ок. 46 г. сл. Хр. (Йосиф Флавий. Юдейски древности. 20. 102), а друг – Манаим – се опитва да поведе антиримското въстание през 66 г. сл. Хр. (Йосиф Флафий. Юдейската война. 2. 433). Зилотите участват активно във войната през цялото време – от 66 до 73 г, сл. Хр. Последната им крепост – Масада – пада през май .% г. сл. Хр., но дори тогава зилотският дух не е напълно сломен. (Убийци)….»
В контекста на рекламата, която порталът «Двери» и презивтерата правят на Захариас, трябва ли да разбираме, че ревността на баташките мъченици е заслужила да ги изколят като животни заради ината им да останат християни?
Да разбираме ли, че рекламата на презвитерата иска да ни убеди, че и Зографските мъченици са си заслужили да ги изгорят живи, защото играли на зилоти?
Скандализиран съм от факта, че порталът «Двери» и презвитерата с нейната «Задруга» не уведомяват българските читатели, чиито уши са се захванали да гъделичкат така ревностно, кой е Захариас и защо неговият авва Софроний Сахаров побързал да офейка от Атон за да си спаси хитлеристката кожа от гръцкия съд. Не казват, че дори парижките модернисти евлогиани не приели Софроний. Затова той си създал някакъв манастир в Англия, който не спазва никакво православно молитвено правило, а мисионерът му Захариас обикаля вода и суша да гъделичка слуховете на всевъзможни безделници, за които Библията няма никакво значение.
Ако не се лъжа, пръв спрегна зилотизма в специална статия г-н Пламен Сивов. Доколкото той не е богослов, за момента би могло да се премълчи за онзи му литературен опит да унижи достойнството на всеки, който более за неувреденото православно вероучение.
Доколкото уважавам презвитерата Ренета Трифонова като една от най-културните и богословски грамотна презвитери, все по-често съм скандализиран от нейните тенденциозни подборки на провокационни статии.
Трудно ми е да осмисля тази съвременна инертност богослови да препечатват или по-скоро да рекламират безпринципно някакви "пиперливи" статии, чиито текстове имат за единствена цел да гъделичкат слуха на широките маси неграмотни християни, кръстени по православному.
Въпросната инертност с препечатките я забелязвам най-вече във ФБ групата "Енориите".
Всеизвестен факт е дори за хората с посредствена грамотност, че съвременното българско православие е все по-малко идентично с християнството или онова, което е учил Христос, както и църковността, подменила христоцентричността със зрелищния панаирджилък, отдавна не ражда святост.
Според прескромното ми мнение, причината или смъртният грях църковният кораб да се отдалечи от евангелските води и да подмени Христа с гастролите с икони и мощи е у богословите.
Държавните богослови фабрикуват този вид клир и иерархия, както и суеверната църковност, които нямат нищо общо с Христа, освен едните да печелят пари с името му6 а другите да си празнят джобовете за свещи и да имат единствената духовна радост да си хапнат от някой курбан.
С това видимото християнство в България се изчерпва.
Моята критичност към богословите, препечатващи или рекламиращи инертно всякакви текстове както в случая на прословутия Захариас е, че не оперират с никакъв педагогически подход, не съпровождат богоборческите си препечатки с някакъв смислен, богословски грамотен текст.
Точно това забелязах и във ФБ на презвитерата - катехизатор.
Струва ми се, че като богослов-катехизатор би приличало повече на уважаваната от мен презвитера като рядко интелигентен и културен човек да би указала какво ще рече «зилот» и в какъв смисъл читателите й, доверяващи се на богословската й грамотност и възпълващи празнотата си с провокационните й подборки, да разбират под израа «зилоти» – пежоративния на Захариас смисъл или библейската му етимология и историческа проява в Свещеното Писание?!
Нека се опитаме поне веднъж да сме почтени със самите себе си като определим за неосквернените с тенденциозното богоборчество на портала «Двери» и на презвитерата какво означава етимологията на думата «зилот». Въпреки че изразът е употребен от Захариас със сатанинско лукавство, което порталът «Двери» и презвитерата пропагандират, този израз заслужава по-сериозно отношение за онези, които скъпят Библията и се интересуват от библейско му значение.
Укипедията на български език пише: «Зилотите са политическо движение в Юдея през I век. Привържениците му се обявяват за въоръжено въстание срещу Римската империя, което да доведе до освобождение на Светите земи. Зилотите се включват активно в Първата юдейско-римска война през 66-73 година, а след неговото потушаване движението е унищожено.
На иврит терминът за зилот е канаи (קנאי, мн.ч. — канаим, קנאים), означаващ ревностен, пламенен относно Бог. Понятието идва от гръцкото зелотес (ζηλωτής), означаващо ревностен почитател или последовател. »
На руски език, Википедията казва повечко : « Зело́ты (от греч. ζηλωτής, букв. «ревнитель, приверженец»)
• Зилоты (зелоты) — социально-политическое и религиозно-эсхатологическое течение в Иудее, возникшее в эпоху Маккавеев во 2-й половине I века до н. э. и оформившееся окончательно в середине I века н. э.
• Зилоты — политическая партия в Константинополе в XII—XIV веках, находившаяся в противостоянии с партией политиков. Её приверженцы, в числе которых были преимущественно монахи и представители низших городских слоёв, заявляли себя строгими ревнителями церковных правил и добивались, чтобы государство не посягало на права Церкви и не вмешивалось в сферу духовной власти.
• Зилоты — греческая антиаристократическая политическая группировка, захватившая на несколько лет власть в Фессалониках в XIV веке.
• Зилоты — современное греческое название монахов, ведущих подчёркнуто аскетичный образ жизни и негативно относящихся к экуменизму и церковному модернизму. »
На стр. 489—490 в Нов библейски речник от 2007 г. четем: «ЗИЛОТ. Гр. Дзелотес (2208) – «ревнител». Един от дванайсетте апостоли е наречен Симон Зилот (Лука 6:15; ДА 1:13) или заради ревностния си нрав, или поради някаква връзка с партията на зилотите (Ханаанец). Ап. Павел казва за себе си, че е бил религиозен ревнител (ДА 22:3; Гал. 1:14), и многобройните членове на Йерусалимската църква са описани като «ревнители на Закона» (ДА 21:20, СИ).
Партията на зилотите, описана от Йосиф Флафий като «четвъртата философия» сред юдеите (Юдейската война. 2.117; Юдейски древности. 18.23), е основана от галилеянина Юда, който повежда бунт против Рим през 6 г. сл. Хр, (Преброяване на населението). Той се възпротивява Израил да плаща данък на един езически император, тъй като подобно действие е предателство спрямо Бога, истинския Цар на Израил.
Тези хора са наричани «зилоти», защото следват примера на Манатия и неговите синове и поддръжници, които проявяват ревност за Божия Закон, когато Антиох IV се опитва да потъпче юдейската религия (I Мак. 2:24-27), и примера на Финеес, който показва сходна ревност по време на отстъпничеството от Бога в пустинята (Чис. 25:11; Пс. 106:30-31; СИ- Пс. 105:30-31). Когато бунтът от 6 г. сл. Хр. Е смазан, зилотите поддържат духа на участниците жив в продължение на 60 години. Членове на семейството на Юда застават начело на зилотите. Двама от синовете му са разпънати на кръст от управителя Александър ок. 46 г. сл. Хр. (Йосиф Флавий. Юдейски древности. 20. 102), а друг – Манаим – се опитва да поведе антиримското въстание през 66 г. сл. Хр. (Йосиф Флафий. Юдейската война. 2. 433). Зилотите участват активно във войната през цялото време – от 66 до 73 г, сл. Хр. Последната им крепост – Масада – пада през май .% г. сл. Хр., но дори тогава зилотският дух не е напълно сломен. (Убийци)….»
В контекста на рекламата, която порталът «Двери» и презивтерата правят на Захариас, трябва ли да разбираме, че ревността на баташките мъченици е заслужила да ги изколят като животни заради ината им да останат християни?
Да разбираме ли, че рекламата на презвитерата иска да ни убеди, че и Зографските мъченици са си заслужили да ги изгорят живи, защото играли на зилоти?
Скандализиран съм от факта, че порталът «Двери» и презвитерата с нейната «Задруга» не уведомяват българските читатели, чиито уши са се захванали да гъделичкат така ревностно, кой е Захариас и защо неговият авва Софроний Сахаров побързал да офейка от Атон за да си спаси хитлеристката кожа от гръцкия съд. Не казват, че дори парижките модернисти евлогиани не приели Софроний. Затова той си създал някакъв манастир в Англия, който не спазва никакво православно молитвено правило, а мисионерът му Захариас обикаля вода и суша да гъделичка слуховете на всевъзможни безделници, за които Библията няма никакво значение.
Re: Израждащото се Православие
Отдавна е известно, че "зилоти" е нещо лошо за едни, "икуменисти" за втори, за трети криви били тези дето искали връщане към корените, а за четвърти "модернистите".
Прокимен е дал историческото значение на думата "зилот", но ние знаем, че от няколко десетилетия тя придоби ново съдържание в църковните препирни. Намерих цели психологически портрети на зилотите в нета, писани от руски, гръцки, а и наши юнаци, някъде прави, другаде не. Проблемът според мен е в липсата у народа на догматична култура, наричана някога вяра. Когато не е ясно точно в какво вярваме се появяват зилоти, модернисти, икуменисти и всеки твърди, че той е правия.
Прокимен е дал историческото значение на думата "зилот", но ние знаем, че от няколко десетилетия тя придоби ново съдържание в църковните препирни. Намерих цели психологически портрети на зилотите в нета, писани от руски, гръцки, а и наши юнаци, някъде прави, другаде не. Проблемът според мен е в липсата у народа на догматична култура, наричана някога вяра. Когато не е ясно точно в какво вярваме се появяват зилоти, модернисти, икуменисти и всеки твърди, че той е правия.
Re: Израждащото се Православие
от Атанас Ваташки е класика за теченията встрани от православието - модерен зилотизъм, модернизъм, икуменизъм, антиикуменизъм и връщане към корените и анти такова. Тя показва ясно недъзите на цялото ни съвременно православе, в които синодите не участват пряко, но са ги допуснали да се ширят.
Ваташки критикува о. Главеев, защото си позволил да каже нещо срещу светец, канонизиран от една патриаршия, наречена гордо Църквата. За да бъде обаче отецът виновен тези му действия трябва да са били обявени на всеправославно ниво за нарушение. Няма такова решение, няма дори идея в Църковното предание, че светците са безгрешни, още по-малко, че тяхната канонизация приема "ученията" им за официални. В статията се правят още изводи за правилното изповядване на вярата, опряни на "любовта" и един стих от Писанието, но в разрез с всички останали стихове и цялостния смисъл на Благовестието и най-елементарна правна логика. Авторите на наказателния кодекс също искат никой да не върши престъпления, което не означава, че кодекса служи за оправдание на престъпниците, напротив, в него поведението им е критикувано остро и са предвидени съответни наказания за тях. Бог иска да се спасят всички, но не спасява всички, иначе нямаше да имаме нужда от вяра и кръщение.
Отецът от своя страна изпада в същите грешки. Цялото му творчество издига в култ всеки светец и изповядваното от него учение, защото било православно такова, но във "всеки светец", не влизат противните нему, които всъщност са едни модернисти, икуменисти и масони. Веднъж трябва да вярваме и следваме някой светец, защото бил официално обявен за такъв от Църквата, което означавало, че учението му е учение на Църквата, друг път да изобличим и светеца и канонизиралите го като люти душмани на православието.
От къде идва слепотата и на двамата? Един въпрос на който всеки може да се опита да отговори, дори само от тази статия. Коя е грешното допускане и на двамата, от което следват грешните им изводи?
Ваташки критикува о. Главеев, защото си позволил да каже нещо срещу светец, канонизиран от една патриаршия, наречена гордо Църквата. За да бъде обаче отецът виновен тези му действия трябва да са били обявени на всеправославно ниво за нарушение. Няма такова решение, няма дори идея в Църковното предание, че светците са безгрешни, още по-малко, че тяхната канонизация приема "ученията" им за официални. В статията се правят още изводи за правилното изповядване на вярата, опряни на "любовта" и един стих от Писанието, но в разрез с всички останали стихове и цялостния смисъл на Благовестието и най-елементарна правна логика. Авторите на наказателния кодекс също искат никой да не върши престъпления, което не означава, че кодекса служи за оправдание на престъпниците, напротив, в него поведението им е критикувано остро и са предвидени съответни наказания за тях. Бог иска да се спасят всички, но не спасява всички, иначе нямаше да имаме нужда от вяра и кръщение.
Отецът от своя страна изпада в същите грешки. Цялото му творчество издига в култ всеки светец и изповядваното от него учение, защото било православно такова, но във "всеки светец", не влизат противните нему, които всъщност са едни модернисти, икуменисти и масони. Веднъж трябва да вярваме и следваме някой светец, защото бил официално обявен за такъв от Църквата, което означавало, че учението му е учение на Църквата, друг път да изобличим и светеца и канонизиралите го като люти душмани на православието.
От къде идва слепотата и на двамата? Един въпрос на който всеки може да се опита да отговори, дори само от тази статия. Коя е грешното допускане и на двамата, от което следват грешните им изводи?
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта