Случва ми се изключително рядко да чета публикациите в портала "Двери". Да даде Бог съдът да го ликвидира веднъж завинаги, но засега той все още е трибуна на богоборчеството. Не бих узнал за една от последните публикации в него, ако не я забелязах във фейсбук на стената на презвитерата Ренета Трифонова
Архим. Захариас: „Ако зилотите живееха по времето на Христос, първи щяха да Го отхвърлят“Ако не се лъжа, пръв спрегна зилотизма в специална статия г-н Пламен Сивов. Доколкото той не е богослов, за момента би могло да се премълчи за онзи му литературен опит да унижи достойнството на всеки, който более за неувреденото православно вероучение.
Доколкото уважавам презвитерата Ренета Трифонова като една от най-културните и богословски грамотна презвитери, все по-често съм скандализиран от нейните тенденциозни подборки на провокационни статии.
Трудно ми е да осмисля тази съвременна инертност богослови да препечатват или по-скоро да рекламират безпринципно някакви "пиперливи" статии, чиито текстове имат за единствена цел да гъделичкат слуха на широките маси неграмотни християни, кръстени по православному.
Въпросната инертност с препечатките я забелязвам най-вече във ФБ групата "Енориите".
Всеизвестен факт е дори за хората с посредствена грамотност, че съвременното българско православие е все по-малко идентично с християнството или онова, което е учил Христос, както и църковността, подменила христоцентричността със зрелищния панаирджилък, отдавна не ражда святост.
Според прескромното ми мнение, причината или смъртният грях църковният кораб да се отдалечи от евангелските води и да подмени Христа с гастролите с икони и мощи е у богословите.
Държавните богослови фабрикуват този вид клир и иерархия, както и суеверната църковност, които нямат нищо общо с Христа, освен едните да печелят пари с името му6 а другите да си празнят джобовете за свещи и да имат единствената духовна радост да си хапнат от някой курбан.
С това видимото християнство в България се изчерпва.
Моята критичност към богословите, препечатващи или рекламиращи инертно всякакви текстове както в случая на прословутия Захариас е, че не оперират с никакъв педагогически подход, не съпровождат богоборческите си препечатки с някакъв смислен, богословски грамотен текст.
Точно това забелязах и във ФБ на презвитерата - катехизатор.
Струва ми се, че като богослов-катехизатор би приличало повече на уважаваната от мен презвитера като рядко интелигентен и културен човек да би указала какво ще рече
«зилот» и в какъв смисъл читателите й, доверяващи се на богословската й грамотност и възпълващи празнотата си с провокационните й подборки, да разбират под израа
«зилоти» – пежоративния на Захариас смисъл или библейската му етимология и историческа проява в Свещеното Писание?!
Нека се опитаме поне веднъж да сме почтени със самите себе си като определим за неосквернените с тенденциозното богоборчество на портала «Двери» и на презвитерата какво означава етимологията на думата
«зилот». Въпреки че изразът е употребен от Захариас със сатанинско лукавство, което порталът «Двери» и презвитерата пропагандират,
този израз заслужава по-сериозно отношение за онези, които скъпят Библията и се интересуват от библейско му значение.Укипедията на български език пише: «Зилотите са политическо движение в Юдея през I век. Привържениците му се обявяват за въоръжено въстание срещу Римската империя, което да доведе до освобождение на Светите земи. Зилотите се включват активно в Първата юдейско-римска война през 66-73 година, а след неговото потушаване движението е унищожено.
На иврит терминът за зилот е канаи (קנאי, мн.ч. — канаим, קנאים), означаващ ревностен, пламенен относно Бог. Понятието идва от гръцкото зелотес (ζηλωτής), означаващо ревностен почитател или последовател. »
На руски език, Википедията казва повечко : « Зело́ты (от греч. ζηλωτής, букв. «ревнитель, приверженец»)
• Зилоты (зелоты) — социально-политическое и религиозно-эсхатологическое течение в Иудее, возникшее в эпоху Маккавеев во 2-й половине I века до н. э. и оформившееся окончательно в середине I века н. э.
• Зилоты — политическая партия в Константинополе в XII—XIV веках, находившаяся в противостоянии с партией политиков. Её приверженцы, в числе которых были преимущественно монахи и представители низших городских слоёв, заявляли себя строгими ревнителями церковных правил и добивались, чтобы государство не посягало на права Церкви и не вмешивалось в сферу духовной власти.
• Зилоты — греческая антиаристократическая политическая группировка, захватившая на несколько лет власть в Фессалониках в XIV веке.
• Зилоты — современное греческое название монахов, ведущих подчёркнуто аскетичный образ жизни и негативно относящихся к экуменизму и церковному модернизму. »
На стр. 489—490 в Нов библейски речник от 2007 г. четем: «ЗИЛОТ. Гр. Дзелотес (2208) – «ревнител». Един от дванайсетте апостоли е наречен Симон Зилот (Лука 6:15; ДА 1:13) или заради ревностния си нрав, или поради някаква връзка с партията на зилотите (Ханаанец). Ап. Павел казва за себе си, че е бил религиозен ревнител (ДА 22:3; Гал. 1:14), и многобройните членове на Йерусалимската църква са описани като «ревнители на Закона» (ДА 21:20, СИ).
Партията на зилотите, описана от Йосиф Флафий като «четвъртата философия» сред юдеите (Юдейската война. 2.117; Юдейски древности. 18.23), е основана от галилеянина Юда, който повежда бунт против Рим през 6 г. сл. Хр, (Преброяване на населението). Той се възпротивява Израил да плаща данък на един езически император, тъй като подобно действие е предателство спрямо Бога, истинския Цар на Израил.
Тези хора са наричани «зилоти», защото следват примера на Манатия и неговите синове и поддръжници, които проявяват ревност за Божия Закон, когато Антиох IV се опитва да потъпче юдейската религия (I Мак. 2:24-27), и примера на Финеес, който показва сходна ревност по време на отстъпничеството от Бога в пустинята (Чис. 25:11; Пс. 106:30-31; СИ- Пс. 105:30-31). Когато бунтът от 6 г. сл. Хр. Е смазан, зилотите поддържат духа на участниците жив в продължение на 60 години. Членове на семейството на Юда застават начело на зилотите. Двама от синовете му са разпънати на кръст от управителя Александър ок. 46 г. сл. Хр. (Йосиф Флавий. Юдейски древности. 20. 102), а друг – Манаим – се опитва да поведе антиримското въстание през 66 г. сл. Хр. (Йосиф Флафий. Юдейската война. 2. 433). Зилотите участват активно във войната през цялото време – от 66 до 73 г, сл. Хр. Последната им крепост – Масада – пада през май .% г. сл. Хр., но дори тогава зилотският дух не е напълно сломен. (Убийци)….»
В контекста на рекламата, която порталът «Двери» и презивтерата правят на Захариас,
трябва ли да разбираме, че ревността на баташките мъченици е заслужила да ги изколят като животни заради ината им да останат християни?Да разбираме ли, че рекламата на презвитерата
иска да ни убеди, че и Зографските мъченици са си заслужили да ги изгорят живи, защото играли на зилоти?Скандализиран съм от факта, че порталът «Двери» и презвитерата с нейната «Задруга» не уведомяват българските читатели, чиито уши са се захванали да гъделичкат така ревностно, кой е Захариас и защо неговият авва Софроний Сахаров побързал да офейка от Атон за да си спаси хитлеристката кожа от гръцкия съд. Не казват, че дори парижките модернисти евлогиани не приели Софроний. Затова той си създал някакъв манастир в Англия, който не спазва никакво православно молитвено правило, а мисионерът му Захариас обикаля вода и суша да гъделичка слуховете на всевъзможни безделници, за които Библията няма никакво значение.
